Проф. Галина Куртева: Ранната диагностика е определяща за всяко онкологично заболяване

Проф. доктор Галина Куртева е един от водещите експерти по здравна онкология в България.  Завършва Медицинския университет в София, от 2002 година има научна степен „ лекар “, а през 2013 година придобива академична степен „ професор “. Проф. Куртева има участия в редица интернационалните и национални конгреси, както и 14 присъствени стипендии за присъединяване в научни конгреси в региона на здравната онкология от 2001 до 2017 година в България, Европа, Съединени американски щати.  Автор и съавтор на голям брой, общо над 100, научни труда. Проф. Куртева е основател на Образователната академия по онкология с почетен ръководител проф. Черноземски. Инициатор на мултидисциплинарна конференция МедикРОН взаимно с ревматолози и невролози.

Ракът на панкреаса визира над 495 000 души в международен мащаб, а броят на новите случаи пораства с бързи темпове, по тази причина от ден на ден експерти и научноизследователски центрове търсят лекуване и лечения, които да удължат и подкрепят живота на пациентите.

Търсим отговорите на най-важните въпроси, свързани с заболяването, от проф. Куртева, водещ експерт по здравна
онкология в България.

– Проф. Куртева, когато говорим за карцином на панкреаса, кое е най-важното, което би трябвало да знаем за заболяването?

– Поставянето на диагноза рак на панкреаса е мъчно по няколко аргументи: Заболяването протича безсимптомно, а когато се появи болежка, редукция на тегло или пожълтяване това са към този момент признаци на доста напреднало заболяване.

Просто лекарите би трябвало да мислят за това заболяване и при дискретни признаци да го търсят интензивно. Само при  рано диагностицирани случаи на рак на панкреаса, би могло да се мисли за оперативно лекуване, след което и за профилактична химиотерапия.

– Има ли статистика за броя на диагностицираните с рак на панкреаса в България? И можем ли да кажем – повече мъже или дами развиват болестта?

– Статистиката на това заболяване е много черна. Карциномът на панкреаса е на 7-мо място като причина за гибел в света и както ви споделих, новозаболелите са съвсем 500 000. Заболяването е най-често след 55 -годишна възраст. Заболелите в Европа са 140  000 и съвсем толкоз умират от болестта.

Лошото е, че 80% от новозаболелите са в напреднал етап на болестта.
5-годишната преживяемост сред 1971 и 2020 се е нараснала едвам от 2% до 10 %, като за съпоставяне при туморите на млечна жлеза, простата, колоректален рак надвишава 50%.

Средната преживяемост е под 12 месеца, а при диагностицирано заболяване в метастатичен стадий- не надвишава 6 месеца. Затова споделих, че статистиката е черна. За България годишно новозаболелите са над 2000, само че точна статистика с унищожаването на диспансерите и раковия указател от дълго време няма.

Има лек превес на мъжете в новозаболелите случаи.

– Предвид възходящия брой на заболелите има ли стратегии за предварителна защита на заболяването?

– В момента е деен скрининга за рак на дебелото черво, проведен и спонсориран от Фондация „ Цоцорков “. Заедно с 27 организации, нашето Българско Онкологично научно сдружение, изработихме противораков проект за страната по признатия Eвропейски проект за битка с рака. Там ясно са написани всички действия за профилактика, ранна диагностика, достъп до новаторска терапия и симптоматични грижи, само че тук към този момент е мястото на страната за превръщането на този проект в действителност. И би трябвало да кажа, че непростимо доста сме закъснели!

– Какви са Вашите прогнози за напредъка на лекуването на рака на панкреаса?

– Може би това е болестта, за което се хвърлят най-големи старания и клинични стратегии, за търсене на новаторски лечебни схеми, само че успеваемостта е ниска. Само за илюстрация- от 2015 до 2020 година са извършени 19 клинични проучвания  на комбинирани режима на терапия, включващи най-новите модели на прицелна терапия, които се оказаха неефективни.

Посоката на търсене е нови генетични маркери, за сензитивност на всеки обособен болен, нови разновидности на имунотерапи, ваксини, Т-клетъчна терапия.

Така че търсенето на най-ефективната терапия при всеки обособен болен е новото напревление в онкологията с единствена цел оптимален лечебен резултат при минимална токсичност.

Източник: rozali.com