За първи път: Наши учени доказаха ефекта на извлек от бъзак върху имунния отговор
Успешен край на научен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, реализираха учени от Катедрата по биохимия, молекулна медицина и нутригеномика на МУ-Варна, съвместно с колеги от Агробиоинститута към Селскостопанска академия.
Екипът от двете висши учебни заведения изпълни задачите по ръководения от проф. Йоана Киселова-Кънева, д.б., научен проект на тема „Изследване на адаптогенeн потенциал на плодове от Sambucus ebulus с оглед използването им като функционална храна“. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката чрез конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства – 2018.
За първи път са получени научни доказателства относно ефекта на воден извлек от плодове на бъзак (Sambucus ebulus L.) върху различни аспекти на имунния отговор и механизмите на този ефект. Извършено е фитохимично охарактеризиране на изследвания извлек и е проведена четириседмична интервенция със здрави доброволци. Направена е оценка на ефекта му върху имунния отговор, като са изследвани клинико-лабораторни и биохимични показатели в кръвни проби от участниците в интервенцията. Идентифицирано е наличието на адаптогенно действие на водния извлек от плодове на S. ebulus в условия на провокирана имунна защита. За първи път са получени научни данни за биологичните ефекти на екстракта върху ключови молекулни механизми на възпаление и фагоцитоза. В подкрепа на емпиричните данни от народната медицина, е регистрирано значително понижение на редица маркери за възпаление.
В предишни свои изследвания екипът е установил благоприятно действие на чая от плодовете на бъзака върху липидния профил, отново при здрави доброволци – в значителна степен намаляват нивата на триглицериди, общ холестерол и LDL холестерол, а също така и се повишава антиоксидантния капацитет на плазмата.
Извършените фитохимични анализи показват, че плодчетата са изключително богати на различни видове антоцианини – пигменти, които придават тъмно червено-виолетовото им оцветяване. Тези вещества са известни с антиоксидантното и противовъзпалителното си действие. В голямо количество се съдържат и други съединения от групата на полифенолите (флавоноиди, фенолни киселини, флавоноли, проантоцианидини, стилбени) и др., които също притежават разнообразни биологични активности. Интерес представлява високото съдържание на ресвератрол – мощен антиоксидант и имуномодулатор.
Резултатите допринасят за установяване приложимостта на плодовете на бъзака като допълваща и поддържаща терапия при някои остри и хронични заболявания с възпалителна компонента, като се използват във вид на храни или лечебни средства.
Бъзак (на латински: Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение от семейство Мешковицови. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.
Описание Вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено достига 1 – 2 m височина, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5 – 13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени листчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5 – 6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm. Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Разпространен е из цялата страна до 1800 m надморска височина. За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите (при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара). При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете – при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм. Опасност от припознаване Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:Бъзакът е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато бъзът достига до 7 – 8 м височина и е дърво.Бъзакът цъфти през юли-август, докато бъзът по-рано – през май-юни.Плодчетата на бъзака са насочени нагоре, на бъза висят надолу. (уикипедия)