Д-р Людмила Борисова оглави Студентски съвет на МУ – София

Д–р Людмила Борисова е израснала и учила в София. В семейството ѝ няма лекари, но още от дете знаела, че именно медицината е нейното призвание.  Мечтата и да стане лекар, никога не я напуска, което прави изборите пред нея лесни и последователни.  Месеци след като се дипломира в МУ-София, отличена с Наградата на Медицински факултет на името на „Проф. д-р Асен Златаров“ за високи постижения в овладяването на медицинската наука, е зачислена като специализант по „Ендокринология и болести на обмяната“ в Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Академик Иван Пенчев“.

Наред с останалите си успехи и постигнати цели, д-р Борисова е избрана за председател на Студентския съвет на МУ-София за периода 2021-2023г. Така тя става първата жена в историята на висшето училище на този пост. 

– Д-р Борисова, как се стигна до избора Ви на председател на студентския съвет на МУ-София и какви ваши качества според Вас Ви направиха подходяща за този пост?

– Да стигнеш до подобен пост категорично не е лесно. Преди да стана председател бях част от Студентски съвет.  В началото ми отне време да се запозная със структурата и начина му на функциониране. Нещата изглеждаха доста трудни. Постепенно обаче започнах да виждам колко смислена е цялата тази организация. Колкото до качествата, които трябва да притежаваш – трябва да бъдеш лидер от една страна. От друга да си организиран, иновативен и да мислиш за другите, най-вече за обучаващите се.

– Какво провокира желанието ви да станете част от студентски съвет?

– Първоначално беше по-скоро интерес. За мен беше любопитно да разбера какво представлява самата организация. Когато станах част от нея, разбрах че там се генерират много интересни идеи. В Студентски съвет се организират много събития както с научна, така и с развлекателна цел. Желанието ми да стана част от тази структура беше провокирано най-вече от факта, че тя помага на обучаващите се във всяка една насока. 

– Вие сте първата жена избрана за поста на председател. Не е ли изненадващо , че за толкова години това е прецедент?

– И за мен беше интересен факт. Истината е, че не знаех, че преди мен не е имало жена на този пост. Не знам на какво се дължи това. В самия Студентски съвет има доста жени, както и в изпълнителния съвет. Изборът става след провеждане изборно събрание с таен вот. Аз самата съм изключително горда, че бях избрана на този пост и съм благодарна на делегатите, които са ми гласували доверието си, както и на Ректора Акад. Трайков и на предходния Председател Д-р Кирков за покрепата, приемствеността и помощта, която са ми  оказвали.

– Какви са най-честите неща, които се обсъждат в рамките на студентския съвет?

– Това са дейностите, които са регламентирани в ЗВО, а именно участие при изготвянето на критериите и разпределението на държавните стипендии по ПМС-90, друго с което Студентския съвет на МУ-София е изключително горд е предоставянето на стипендии за специални постижения на нашите студенти от бюджета на Съвета, по специално разработена методика, провеждането на ежегодния конкурс „Студент и преподавател на годината на МУ-София“, който цели да поощри и стимулира най-добрите студенти и преподаватели през изминалата година, участие на наши членове в комисиите по контрол на качеството на учебния процес и куп други неща. Друго за което най-често студентите търсят Студентски съвет е финансова подкрепа са международните конгреси и конкурси, в които голяма част от нашите студенти искат да се включат.

– За да си част от такава структура, предполагам трябва да си доста деен. Има ли достатъчно млади бъдещи лекари, които имат желание да се включат в подобни инициативи?

– Разбира се, желаещи винаги има. Все пак медицинският университет обединява четири факултета – Медицински факултет, Факултет по обществено здраве, Факултет по дентална медицина и Фармацевтичен факултет, както и един Медицински колеж и Филиал във Враца . От всичките тези структурни звена на МУ има колеги, които искат да се включат със своя опит и идеи, касаещи целостта на  университета или конкретно звено, към което принадлежат. 

– Имали ли сте идея която е много сте искали да реализирате в рамките участието в студентски съвет или инициатива, в която сте горда, че сте се включили?

– Една от най-достойните инициативи, подета от Студентски съвет, беше свързана с предоставянето на финансовите стимули от собствени средства за студентите-доброволци в борбата с Ковид-19. Голяма част от нашите студенти тогава бяха на първа линия, включително и аз. Инициативата беше започната от предишния председател на студентския съвет и продължена от мен. Мисля, че бяхме единственият университет, който подпомагаше тези доброволци по моя инициатива и на изпълнителния съвет. Друга инициатива на Студентския съвет, с която съм изключително горда е оказването на финансово подпомагане на нашите студенти-украинци след започването на войната. 

– Какъв път сте си избрали за продължение в вашето обучение?

– Ами мога да се похваля, че от март месец тази година съм специализант по ендокринология и болести на обмяната в Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Академик Иван Пенчев“. Много съм щастлива от този факт, защото това беше нещо, което исках и към което се стремях.

– Защо се насочихте към тази специалност? С какво привлече тя вашия интерес?

– В началото, когато започнах да уча медицина, знаех че искам да се занимавам с клинична специалност, но не знаех точно с каква. В ендокринологията ми хареса това, че има много логика, а в същото време е много динамична специалност, развиваща се както лечебно-диагностично, така и терапевтично. Именно по тази причина се спрях на нея.

– Трудно ли намерихте място за вашата специализация?

– Това е един от най-сериозните проблеми, пред които се изправя всеки един новозавършил лекар. Не случайно голяма част от моите колеги тази година напуснаха или ще напуснат страната. Една от най-честите причини е именно проблемът с специализантските места, който стои пред всички нас като бъдещи лекари.

– На фона на многото студенти, които избират да се обучават навън, Вие защо решихте да се реализирате у нас? Стоял ли е пред Вас някога въпросът дали да не емигрирате?

– Пред мен лично никога не е стояла тази дилема, тъй като аз съм човек, който първо иска да е до близките, роднините и приятелите си. От другата страна намирам смисъл в това да остана и да се развивам тук, защото вярвам, че качеството на здравеопазването може да бъде такова каквото е и извън страната.

– Проблемът със специализациите ли е единственото нещо, което отпраща толкова български млади медици навън?

– Друга водеща причина е заплащането. Не е тайна за никого, коментира се от години: заплащането на медицинските кадри у нас не е достойно. Заплащането на младите лекари или като цяло медицинските специалисти би трябвало да е по-високо. Да материалната страна на неща не е най-важната, но всеки млад човек търси финансова стабилност и спокойствие. За съжаление, те не могат да бъдат осигурени със специализантски заплати.

– В интересни времена сте учили и правили първите си стъпки в лекарската професия. Имаше ли моменти на разколебаване дали това е правилния избор?

– Със сигурност времената не бяха лесни за никой от нас. Тази пандемия, която сполетя целия свят, разбира се, непредвидено… беше труден период. И най-вече беше трудно за студентите по медицина, тъй като за разлика от останалите професии, при нас  няма как да се учи задочно. Учи се до леглото на болния. Именно за това обучението по време на пандемия беше предизвикателство, както за нас студентите, така и за преподавателите. Радвам се, че придобих опит докато бях доброволец в лечебните заведения, но липсата на връзка с реалната практика при някои колеги, поради създалата се ситуация, със сигурност ще даде своите отражения след време.

– Като вече практикуващ лекар, разминават ли романтичните представи за професията от реалността?

– Всъщност преди да започна специализация, аз доброволствах  в тази клиника, където в крайна сметка започнах работа. Може да се каже, че вече бях запозната с основните неща и самия начин и стил на работа. В общи линии моите представи се препокриха с реалността, за което се радвам.

– Как си представяте развитието си след специализацията?

– Честно казано в момента нещото, което е на преден план и най-много ме вълнува – това е специализацията и не съм мислила много по този въпрос. При всички положения бих искала да бъда един добър лекар, който да бъде в полза на пациентите си.

_________________________________

Източник: БЛС