Здравеопазване 2023: Критично важни задачи на фона на политическа нестабилност

Изминалата 2022 година донесе нови предизвикателства пред обществения и икономическия живот у нас, в това число и в сферата на здравеопазването. COVID 19 си отиде, но бе заместен от войната в Украйна, енергийната криза и инфлацията. Коментар на Красимир Грудев, Председател на УС на Сдружението на частните болници за Forbes.

Бизнесът, в това число и здравеопазването получиха частична компенсация за увеличените цени на енергоносителите. През май се извърши и съществена актуализация на цените на медицинските дейности – средно 25% повишение за болничните и 40% за извънболничните. В отделни случаи (педиатрия) увеличението бе близо 100%.

За сметка на това обаче през първата половина на годината отпадна компенсирането на намалените приходи на болничната и извънболничната помощ до 85% от средномесечните им такива, отпадна и финансовото подпомагане на медицинския и немедицински персонал по програма на Министерството на здравеопазването и по линия на НЗОК.

През втората половина на годината грижата за поддържането на увеличените вече заплати на медицинския и немедицински персонал бе изцяло вменена на лечебните заведения, без те да получат достатъчно допълнителни средства за това. При това – с изцяло незаконни съвместни решения на НЗОК и БЛС, които с основание бяха спрени и впоследствие отменени от ВАС.

Увеличението на цените на медицинските дейности отговори на отдавна назрялата необходимост от тяхната актуализация, а с непропорционалното им повишение по схема, предложена от Националното сдружение на частните болници, се направи и първа стъпка към преодоляването на натрупаните с години диспропорции в заплащането на дейностите в различните специалности на болничната медицинска помощ.

Това увеличение обаче не бе подплатено с реципрочно увеличение на месечните индикативни стойности на болниците (така наречените „бюджети“), над които извършената от тях дейност не се заплаща от НЗОК. Така на фона на натрупана към декември инфлация от над 15% и увеличение на заплатите в сектора с над 50% в края на годината болниците се оказаха с обороти, 12% по-малки от предходната.

И въпреки че нормалното функциониране на сектор здравеопазване бе постепенно възстановено след края на пандемията, финансовите ограничения и през изминалата година ограничиха и на практика спряха възможностите за растеж и допълнителни инвестиции. Някои от болниците, предимно общински, бяха изправени пред невъзможната за решаване задача да заделят над 80% от ограничените си приходи за заплати, при общо увеличение на всички останали разходи от над 15%. Усилено се заговори за целево субсидиране и дори „спасяване“ на определени болници със средства от държавния бюджет.

Политическата нестабилност през изминалата година отново отложи реформите в здравеопазването и преодоляването на натрупаните дисбаланси в него, както и въвеждането на нови модели на финансирането му. Ключови за сектора въпроси като недостига на медицински специалисти като цяло и по определени специалности, тяхното неравномерно разпределение и лошото структуриране на медицинската помощ по региони, изоставането в кадровото ù обезпечаване, дисбаланса на извънболнична и болнична помощ, материалното обезпечаване и реформиране на спешната помощ и други и през 2022 г. не получиха шанс за решаване.

Надеждите, че това ще се случи при поредния парламент, засега остават крехки, предвид преобладаващите към момента популистки нагласи и действия.

Пример за такива нагласи е превърналото се във фикция и възпроизвеждано от всеки следващ парламент фокусиране върху „търговския“ характер на болничното здравеопазване, без да се отчита фактът, че всички структури в българското здравеопазване, а не само болниците, са търговски дружества. Отново се заявяват общи тези и намерения, от които не става ясно, ако се премахне този статут, как ще изглежда и функционира системата, какви ще са взаимовръзките вътре в нея и с какво новото ù устройство ще допринесе за по-добро здравеопазване за българските граждани, ако част от елементите ù престанат да бъдат търговски дружества, а други останат такива. Ще има ли тя капацитета да се справи без сега наличните в нея търговски структури, повечето от които частни, ако те бъдат „отстранени“ от ползването на обществен ресурс.

В политическото говорене отново и отново се лансират тезите за административно, дори законово регламентиране на заплатите на медицинските специалисти; за ограничаване, дори намаляване на медицинските дейности, броя на леглата, броя на болниците в национален мащаб и по региони чрез пренаписване на Националната здравна карта; за държавно субсидиране и изкуствено поддържане на отдавна изгубили значението си медицински структури.

Отново разполагаме само с недоизяснени идеи, но не и със стратегическа рамка на предлаганите мерки, очертаваща дългосрочна държавна политика в сектора с осигурено финансиране, ясно разчетени задачи и срокове и необходимите законодателни промени.

КРИТИЧНО ВАЖНИТЕ ЗАДАЧИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НИ:

• Да се премине от сегашната система на заплащане на болничната дейност чрез клинични пътеки към заплащане, базирано на диагностично свързани групи.
• Да се привлекат и други финансови ресурси, в това число и чрез съществуващите и сега здравнозастрахователни фондове и чрез въвеждане на съучастие на пациентите в заплащането на медицинските дейности като форма на лична отговорност и контрол при разходването на публичния ресурс за здравеопазване, каквато е нормалната практика в почти всички европейски страни.
• Здравната вноска да стане поне колкото минималната в Европейския съюз (10,7%).
• Да се демонополизира НЗОК.
• Да се изнесат повече дейности в извънболничната помощ, без да се прилагат изискванията за тежките и скъпоструващи болнични структури там където не е необходимо.
• Да се облекчи режимът на ползване на медицинските специалисти.
• Да се осигури адекватното финансиране на специализациите и ускорено „производство“ на недостигащите специалисти, при така очерталата се трайна политическа нестабилност едва ли ще се сбъднат и през настоящата година.

Постоянно отлагани за времена с редовно правителство, тези въпроси обаче трябва да започнат да намират своите решения и в сегашната ситуация, в противен случай поддържането на изкривеното структуриране и финансиране на здравеопазването ще доведе до нежелани икономически и здравни последици.

Повод за оптимизъм, че поне във финансово отношение 2023 година няма да бъде по-лоша за здравеопазването от предходната, може да ни дадат прогнозираното през настоящата година постепенно възстановяване на икономиката, постигнатите по-добри обеми и повишена събираемост на здравноосигурителни вноски, както и очакваното им увеличение на база номиналното увеличение на минималната и средната работна заплата за страната.