Заболяване или обратна еволюция (видео)
Научен дебат за семейство в Турция, в което 5 от 19-те деца ходят на четири крака. Един учен нарече това състояние обратна еволюция и беше посрещнат с презрение в научната общност.
През юли 2005 г. в селски район на Турция учени откриват петима турски братя и сестри, които са се научили да ходят естествено на ръцете и краката си. За разлика от шимпанзетата, които се движат на кокалчетата си, семейство Улас ходи на дланите им, което им позволява да запазят сръчността на пръстите си. Изследване показва, че това не е „деволюция“, а адаптацията към генетична мутация – синдрома на Юнер Тан (Üner Tan) , състояние на човешки квадропедализъм, което също включва нарушена интелигентност.
Години наред семейство Улас в Турция е предмет на спорове от страна на научната общност. Наричат ги мистериозно семейство, опитвайки се да докажат, че те са пример за обратна еволюция, т.е., регрес, към тези, от които сме произлезли.
При наблюденията на Юнер Тан (Üner Tan) от Медицинския университет „Чукурова“ в Адана, Турция, се стига до заключението, че начинът, по който някои членове на семейство Улас се движат, много наподобява начина, по който древният Хомо сапиенс би ходил, преди еволюцията да го накара да стане двуног, и се стига до спорното твърдение, че те са резултат от „обратна еволюция“. Състоянието е наречено синдром на Юнер Тан. Това накара британските учени Никълъс Хъмфри и Джон Скойлс и професор Роджър Кейнесто да се включат, заедно с документален екип.
Документален филм на BBC обаче показва един по-логичен и съпричастен подход към семейството.
Дебатът около причината за начинът на ходене на 5-тимата членове на семейството беше изваден отново на светло наскоро от IFL Science. В него бяха привличани учени от Турция и от Англия (а сега и в целия свят). Привържениците на двете позиции са обсъдили възможността за обратна еволюция – Хомо сапиенс, преди двукракият начин да стане норма.
Освен, че ходят на четири крака, засегнатите братя и сестри имат интелектуални затруднения и проблеми с дисбаланса, което предполага, че начинът им на придвижване е по-скоро възможност за тях да се ориентират по-лесно в света си.
Вместо да се съгласят с Тан, британските учени отбелязаха, че проблемите с равновесието и наследственото вродено заболяване правят ходенето изправен трудно, така че петте деца продължават да ходят на четири крака, за да се придвижват по-добре.
Идеята за биологичната еволюция на видовете е изложена от Чарлз Дарвин в „Произход на видовете“ през ноември 1859 г. От времето на Карл Линей, учените разглеждат човекоподобните маймуни като близки роднини на човека, съдейки по морфологичните белези. През 19-ти век е разпространено мнението, че най-близките родственици на човека са шимпанзето и горилата. Счита се по това време, че човека има общ прародител с други африкански човекоподобни маймуни.
Според учените, причината, поради която тези хора на ръце и крака, е свързана с рядко наследствено заболяване в развитието на малкия мозък и не бива да се разглежда като пример за обратна еволюция.
Малкият мозък (на латински: cerebellum) е част от централната нервна система. Функцията на малкия мозък е напълно свързана с регулацията и координацията на движенията на организма. Малкият мозък регулира силата, продължителността и съгласуваността на съкращенията на скелетната мускулатура на тялото, както и мускулния му тонус. Малкият мозък участва в заучаването на двигателни умения и сръчности.
Оттогава изследователите продължават да обсъждат проблема, като мнозина казват, че тук няма обратна еволюция, а по-скоро потенциално сложно генно разстройство. Тан може неволно да е хвърлил едно семейство в светлината на научните прожектори, но също така е поддържал изследванията по въпроса изправени.
По материала работи Петър Димитров.
