Има ли „пандемия“ от лекарски грешки

– Има ли пандемия от лекарски грешки?

– Не бих казала, че има пандемия от лекарски грешки, просто гласността, която се дава на някои случаи е по-голяма и затова те стигат до нас. Но истината е, че когато нямаме контрол на качеството, когато нямаме кадри, когато нямаме нормативна база, когато всеки се чувства безнаказан, и когато основният движещ закон във здравеопазването е финансирането, няма как да получим това, което очакваме от тази хуманна професия и респективно чуваме за различни случаи.

Искам да обърна внимание обаче, че чисто юридически и медицински да ползваме наиименованието „лекарски грешки“ не е най-коректното. Такова понятие няма нито за юристите, нито за медиците, но пък е придобили общественост, и го ползваме, за да обясним на хората онези неудачи, несгоди и ятрогенни фактори, които се случват в ежедневието.

– Но вие водите много такива дела, дори миналата година спечелихте наградата за „Дело на годината“ именно с такова едно дело за детенце, родено с Даун, в резултат на грешка Виновна беше болницата?

– Да, Върховният съд каза, че това е така, няма нужда вече аз да го казвам. Но пропуските и грешките, ако можем така да ги наречем, за да могат хората да ни разберат, са от всякакво естество. Като започнем със забавена диагностика и обикаляне по болниците, или че някои частни болници отказват да приемат пациенти с определена спешност.

– Тогава защо имаме толкова много болници, може би заради привлекателната Здравна каса?

– Колкото и да се говори, че в Здравната каса няма пари, замислете се, че ако това е така, никой инвеститор нямаше да инвестира в частна болница и нито една частна болница нямаше да напира да има договор със Здравната каса. Оказа се, че тя е доста по-богата отколкото се тиражира в пространството.

Но да се върнем на думата. От това, че нямаме линейки, че българският лекар е започнал да практикува строго „пътечна медицина“ и не обследва нуждите на пациента си, а се опитва да „угоди“ на изискванията на здравната каса и в това се пропускат не малко диагнози.

От друга страна недостигът на персонал доведе до едно чисто житейско снемане от отговорност. Липсва и контрол. Липсва проследимост на процесите в здравеопазването. Пак ще сравня медицината с авиацията – и двете са високо рискови дейности. Но в авиацията има „черна кутия“, която регистрира грешките и дава възможност за анализирането им. За медицината това означава било то на чисто медицинско ниво, билото то като познаване на процеса, било то като финансиране. Защото, ако не изследваме грешките си, няма как да стигнем по-по-добри резултати. Ние в момента отричаме проблема, който обществото нарича „лекарска грешка“, извън терминологичното уточнение, което вече направих, но, признавайки пороците на системата, ние всъщност ги подхранваме.

– Какви са основните проблеми, според Вас?

– Ние нямаме стандарт за водене на медицинска документация, както и независима медицинска експертиза. С годините мислех, че комуникационните проблеми са част от причините – хората не са разбрали, лекарите са уморени и пренатоварени. С годините се убедих, че комуникационните проблеми са факт, но фрапиращите случаи произтичат от това, че някой силно пренебрегва основните правила в медицината.

– Дали това кара българите да загубят вяра в лекарите и все по-често да ходят да се лекуват в Турция, например?

– Някои от проблемите в българското здравеопазване създадоха тенденцията да се търси второ мнение в чужбина, не само в Турция. Българинът се лекува и в Германия, и в Израел.

– Това, което наблюдаваме с Турция като феномен е медицинският туризма. Чисто стратегически страната си беше поставила за цел да влезе в Топ 3 на медицинския туризъм в Европа. Това изискваше много строга регулация, която те успяха да въведат, наистина медицината там е на завидно ниво. Проблемът дойде от българските посредници. Фирмите, формичките, хора, които просто говорят турски, без да имат медицински познания, които не се грижат за пациентите, не изхождат от най-доброто за тях, а от по-високата комисионна, насочвайки пациентите към лекар или болница, от които биха черпили по-висок финансов ресурс.

Интервю на Нина Хамилтън, България 24