Проблемите на ОПЛ изискват отворен дебат
Личните лекари искат повишение на потребителската такса, но разговорът за това започна от една кръгла маса в Народното събрание и аз искам да благодаря на Комисията по здравеопазване и доц. Тонев, които инициираха тази среща. Това сподели в интервю за радио Фокус Д-р Николай Колев, член на УС на БЛС.
Тогава са били поставени за обсъждане много проблеми на първичната извънболнична медицинска помощ и потребителската такса е само един от тях.
Проблемът „Потребителска такса“ и разговорът за това е всъщност проблемът за финансиране и дофинансиране на системата, както и достъпът до системата, а не на последно място – и съпричастност, дори ако щете и контрол на дейността от пациентите, защото когато има самоучастие като потребителската такса, винаги отношението и на двете страни в лечебния процес е различно.
Потребителката такса има няколко роли – тя е регулатор на потреблението и това наистина най-много важи за системата на първична извънболнична медицинска помощ, където се извършва голям обем от прегледи, една част от които са т.нар. остри прегледи – тези, при които има много, много висока обръщаемост към личните лекари. Там тя се явява основен регулатор на потреблението и затова донякъде разговорът започна за това, че таксата е най-най-важна в първичната извънболнична медицинска помощ, но тя има своето място и в специализираната извънболнична помощ.
Подобен род такса има в лабораториите и тази такса в размер на 2% от минималната работна заплата е фиксирана в болнична помощ. Но тук трябва да кажем, че тази такса като потребителска такса е заложена в Закона за здравно осигуряване, но бе замразена в 2012 г. през постановление на Министерски съвет и оттогава нейният размер си остана на 2,90 лева, колкото беше 1% от минималната работна заплата през 2012 г.
Според д-р Колев основните причини са именно това, че таксата не е била променяна от 20212 г, насам за разлика от цените в останалите браншове в страната, освен че по принцип е ниска, а почти 50% от потребителите, които имат най-висока обращаемост към системата, са освободени от тази такса по закон. Това са наистина най-големите потребители и това създава проблем точно с достъпа до здравна помощ на пациентите, които имат нужда. Само ще изброя, че това са деца до 18 години, лица, освободени през ТЕЛК за хронични заболявания, други лица с хронични заболявания по списък, бременни жени, регистрирани безработни в Бюрото по труда и т.н. до 50%. И именно тези 50% са реалният проблем, когато има недобра възможност за регулация на тяхната обращаемост.
Д-р Колев е на мнение, че повишената такса ще допринесе за повишение и на качеството.
ОПЛ са отворени за диалог. Така например е решен проблемът за пенсионерите, за хората над 65 години, които към момента плащат 1 лев, който 1 лев също бе фиксиран през 2012 г., и остатъкът се доплаща през бюджета на Здравното министерство, през Националната здравноосигурителна каса. Това е един отворен разговор. Всичко това трябва наистина да бъде стегнато – като едно продължение на тази кръгла маса, с която започнахме, за да бъде изговорено между хората, които извършват дейността, и тези, които получават съответно и които ще заплащат, коментира д-р Колев.
Що се отнася до причините, които допринасят за намаляването на броя на общопрактикуващите лекари, д-р Колев сподели, следното:
„Причината е, че през 2002 г. започна системата на здравното осигуряване и тогава в системата влязоха голяма част и брой от лекарите, които бяха в извънболничната помощ под формата на участъкови терапевти и педиатри, хора с квалификация, със специалности по вътрешни болести, по детски болести. И по този начин бе направена една система, която в продължение на няколко години започна гладко да функционира. За съжаление, през следващите години до днес, повече от 20 години има причини това да не се развива във времето и те са свързани както с финансиране, така и с организация на специализацията по обща медицина, с навлизането и възможността да влязат в системата млади лекари, за съжаление с тежката административна натовареност и с тежката административна дейност, с която е свързана общата практика, и с наличието на други причини в т.нар. неблагоприятни райони от инфраструктурен характер и от чисто битов характер, които правят тези райони непривлекателни за голяма част от младите лекари.“
Пътят към решаването преминава през един отворен дебат, в който трябва, да помислим как да надградим системата, как да я отворим така, че да я направим атрактивна за навлизане на млади лекари, защото през 2002 г. са започнали 5500 общопрактикуващи лекари, сега тяхното число е под 4000. Тяхната средна възраст е 59 години по данни на БЛС и ненавлизането на млади лекари през следващите две-три години ще бъде ключово за това системата да се развие и да може да върви в правилната посока или да остане в сегашния си вид, който не може да бъде поддържан изключително дълго време – по чисто социални и биологични причини. Така че трябва да се намали и административната тежест, трябва да се подобрят условията за специализация, трябва да се подобри финансирането, трябва да се помисли за някои социални придобивки за тези отдалечени и неблагоприятни райони и това ще бъдат нещата, които ще направят темата и ролята на общопрактикуващия лекар по-атрактивна за младите лекари.
Лекарите днес са изправени пред тези проблеми, с които започнахме – проблемът с финансиране на системата, проблемът с организацията на тяхната работа, проблемът с достъпа до системата, проблемът с административната тежест. И затова ние очакваме, когато вече има възможност да започнем нови преговори с Националната здравноосигурителна каса, да бъде един преговорен процес, в който да направим крачки напред и да се даде възможност за едни по-добри промени в принципите на работата на лечебните заведения. Разбира се, това няма как да не бъде свързано с един нов бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който да е съобразен не само с инфлацията и с реалностите, и един бюджет, който да даде гаранция за по-добри дни и удовлетвореност от това, което се случва, и за лечебните заведения, и за обществото. И не на последно място – и наредбите, които обсъждаме със Здравно министерство, в обсъжданията на които очакваме да се създаде възможност за едни по-ясни, прости правила на работа, както и за специализации и развитие на продължаващото медицинско обучение.
