Национална комисия ще изработи Националната аптечна карта
Предстои да бъдат предприети действията по сформиране на Национална комисия, чиято задача е на база на изготвените областни аптечни карти да изработи Националната аптечна карта. Това заяви служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев в парламента по време на парламентарния контрол.
Сегашното законодателство не урежда критерии както по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, така и относно режима на работа на аптеката – дневен, полудневен или денонощен. Преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на носителя на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, който е самостоятелен стопански субект, аргументира се той.
Към момента от събраната в M3 информация се вижда че в страната функционират 56 аптеки с денонощен режим на работа, които са разположени в 14 общини. 51% от работещите денонощни аптеки са в София. В 13 области обаче няма нито една денонощна аптека. Заради това след финализиране изготвянето па Националната аптечна карта МЗ ще предложи конкретни мерки за намаляване на тези наблюдавани диспропорции във фармацевтичното обслужване.
„Смятаме обаче, че не командно-административното налагане на задължения на аптеките да извършват денонощен режим на работа е правилния подход за решаване на този наболял проблем. Още повече, че преобладаващата част от аптеките в тези непривлекателни от стопанска гледна точка райони не разполагат с необходимия кадрови и финансов ресурс за да покрият 24-часов режим на работа. Въвеждането на публично-частното партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населените места със затруднен достъп до лекарства е един от начините за справяне с проблема със затруднения достъп до фармацевтична услуга. Реализирането на проекти по разкриване на аптеки или разширяване на дейността на вече съществуващи аптеки би могло да се осъществява и чрез договаряне на процедури за съвместна дейност между общините и съществуващи местни търговски дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност. Общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура в региони, в които аптеките нямат рентабилност да поддържат дейности по отпускане на лекарства заплащани от НЗОК“, казва министърът.
В отговор на въпрос на депутата Петров относно възможности за перманентно осигуряване на лекарства в складовата и аптечната мрежа в страната д-р Меджидиев заявява, че неритмичното снабдяване и недостигът на лекарства са наднационален проблем, породен от нарушените вериги на производство и доставки в условията на глобална икономическа криза.
„Недостигът на лекарства, с който се сблъскват всички държави членки е поставен като проблем от общоевропейския дневен ред с искане за централизирана политика на ниво Европейски съюз за неговото решаване“, категоричен е министърът.
Той подчертава обаче, че е създадена работна група с представители на M3, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чиято задача е да изготви законодателни промени, които да гарантират достъпа на гражданите до жизненоважните лекарствени продукти. „Такива промени включват например анализиране на възможностите за промяна в алгоритъма на изчисление на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), посредством който се идентифицира недостига на лекарствени продукти, както и съкращаване на административните срокове за издаване на разрешение за паралелен внос и образуване на цена, когато конкретен лекарствен продукт е включен в забранителния списък па СЕСПА. Последната мярка ще даде възможност да се компенсира недостига на определен продукт чрез извършване на паралелен внос“, казва д-р Меджидиев.
