„А ти за питаш?“ – как да разпознаем параноика

Според някои анализи 2,2-4,4% от населението на нашата планета страда от параноя. Параноичните хора са лесно уязвими, много чувствителни, приемат всичко лично и са сигурни, че всичко лошо се случва с причина. Проверете кой от вашите приятели и познати отговаря на описанието на параноик. А какво ще кажете за вас самият?

Какво е параноя?

„Параноя не е когато говориш с котка, а когато се страхуваш да изпуснеш твърде много пред нея“ –гласи популярен виц в интернет. Той афористично предава важна характеристика на това психично разстройство. За параноя заговарят обикновено, когато човек дълго време има усещането, че около него се крои заговор или че е го преследват и му навлизат твърде много в личното му пространство.

Параноиците често имат изкривена представа за реалността: тя им изглежда по-враждебна, отколкото е в действителност; в случайни действия на други хора те могат да открият последователност и логика, насочена срещу тях; могат да свържат рутинни събития със злонамерени намерения; може да ви обвинят, че сте им изпуснали чорапите, или може да видят машинациите на световното правителство при лошо време в почивните дни.

Известно е, че параноята често е придружена от чувство на безсилие и депресия. Предвид тяхната подозрителност и проблемни личностни черти, параноиците често остават самотни и изолирани.

От къде идва параноята?

Точната причина за параноята е неизвестна. Учените идентифицират психологически и биологични рискови фактори за заболяването. Смята се, че параноидното разстройство на личността е по-често при хора с фамилна анамнеза за шизофрения и налудни разстройства (т.е. има генетично предразположение). Особено внимание се отделя на емоционалните и физически травми, претърпени в детството.

Параноята болест ли е?

Няма „чиста“ диагноза параноя. Човек, за който се твърди, че е параноик, може да бъде диагностициран с едно от трите психиатрични разстройства:

1. Параноидно разстройство на личността. Именно той обикновено се нарича от хората просто параноя или ежедневна параноя. На него се фокусираме в този материал.
2. Параноидна шизофрения. Проявява се като заблуди и халюцинации.
3. Налудности за преследване (мания на преследване). Обикновено той се характеризира с дългосрочна мания за определен фиктивен проблем (например, пациентът може да бъде сигурен през целия си съзнателен живот, че специалните служби искат да го унищожат).

Как се диагностицира параноята?

Водещите характеристики на параноичното разстройство на личността са недоверчивостта и подозрителността. Но не всеки недоверчив човек е параноик. Според диагностичните критерии, разработени от американски психиатри, човек, който отговаря на четири от седемте изброени по-долу параметъра, може да се нарече параноичен.

• Човек без достатъчно основание подозира, че някой го използва или предава, иска да му навреди.
• Потънал в дълбоко съмнения дали може да се довери на други хора и приятели.
• Не е склонен да се доверява на другите поради неоправдан страх, че информацията ще бъде използвана срещу него.
• Вижда скрити зли значения в обикновени събития или думи.
• Постоянно изпитва недоволство, гняв (например не прощава стари обиди).
• Вижда атака срещу себе си или репутацията си в неща, които не са очевидни за другите хора. Има склонност да реагира бързо и злобно на тях.
• Има редовни неоснователни подозрения относно верността на съпруг или партньор.
• Разбира се, само психиатър може правилно да използва тези диагностични критерии.

Лекували се параноята?

Друг виц за параноята –“параноята е единственото заболяване, което можете да диагностицирате сами със 100% точност“ – е напълно невярно. Параноичното разстройство на личността прави живота труден за тези, които страдат от него. Но те не се смятат за болни, така че почти никога не търсят помощ. Освен това недоверието към лекарите (както и към другите хора наоколо) усложнява лечението: в крайна сметка доверието е необходимо за ефективна психотерапия. В работата с такива пациенти психотерапевтите се опитват да помогнат на такива хора да развият доверие и емпатия, да подобрят комуникативните умения и да повишат самочувствието.

–––––––––––––––––––––––––

Источник: Paranoid Personality Disorder, Cliveland Clinic;

Paranoid Personality Disorder