Късното откриване на рака – липса на национални скринингови програми, както и добра пациентска образованост
„В България още преди пандемията направихме анализ и се оказа, че за периода 2015 – 2019 г. 30% от пациентките в София с рак на гърдата, които са в 4- ти стадий и с метастази, са били оперирани. Според всеки европейски гайдлайн първото звено за лечение е химиотерапия (или в зависимост от биологията на тумора – антитуморна терапия), т.е. това са било излишни операции в 99% от случаите. Това е забавило лечението на пациентките. Понякога хормоналното лечение, назначено от медицински онколог преди операция за контролиране и смаляване на тумора, подпомага за по-добър достъп към операцията“. Това каза д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
„Средностатистическите резултати, които постигаме в България в лечението на онкоболните, показват, че сме на едни от водещите места по смъртност от злокачествени заболявания, независимо че имаме бърз достъп до специалисти, до изследвания, до диагностика“, каза още той и добави, че реално се разполага с всички възможности за ранна диагностика на онокологични заболявания, но проблемът е във фракционирането на цялата система.
„Нямаме официални скринингови програми, които също така да са от национален интерес, нямаме също така и добрата пациентска образованост кога, какво да се направи. Това е също важен аспект от скрининговата програма в Западна Европа. Тоест – държавната политика в съчетание със висока здравна култура на населението.“
При някои от злокачествените заболявания, като при рак на гърдата, скрининговите програми са от огромно значение. Това е доказано с множество проучвания, че при скрининг заболяването се диагностицира в много ранен стадий. И това е от полза за пациента – прогнозата при правилно лечение при тези пациентки е много по-добра“, изтъкна още д-р Димитров.
Доц. Еленко Попов от Клиника по Урология и Андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” подчерта, че не става въпрос за погрешен подход в избора на терапия. „В съвременната медицина ключовата дума е „медицина, базирана на доказателствата“. Тоест няма грешен и правилен подход, има правилен, по-правилен, най-добър ….. Точно тук идва ролята на правилата за добра медицинска практика, както и на високооборотните центрове“, каза той.
По думите му в онкологията е от критично значение т.нар. рефериране – тоест събиране на пациентите в Специализирани центрове, които правят голям оборот от лечения и операции. „Имаме ги, но те не са национални и няма всеобхватност на програмите, а не е хубаво да се прави операция от някакъв вид рак веднъж на три месеца в някое случайно лечебно заведение“, каза доц. Попов.
Той каза още, че правилата за добра клинична практика в България не са закон, те са препоръки. „Имаме ги, но това трябва да се прави стандартизирано, за да има еднакви резултати навсякъде. Необходимо е да се създаде и обща електронна информационна система. Да има цялостност в лечението на пациента“, допълни доц. Попов.
Да пише ли върху етикета на сирената, че причиняват рак на гърдата?
Според д-р Димитров е много важно да имаме ракови регистри, защото когато имаш реална статистика, може да се види къде са най-големите пропуски.
Първият у нас Център за превенция и лечение на рак на дебелото черво започва да работи
„Лечението на един онкоболен не е спринт, то е маратон. Тоест то е много дълго във времето и ако имаш регистър, ти може да видиш пробойните във всяко отделно звено, къде се губи пациента и да се направи корекция“, обясни д-р Димитров.
Нормативни недомислици в основата на проблема с онкохематологичните лекарства за деца
„Данните ги има, статистика има перфектна, но тя не е обобщена и от нея не може да се направят генерални изводи. И затова и качеството на живот на пациентите със злокачествени заболявания у нас може да се окачестви с една дума – „Зависи“, добави доц. Попов.
Проф. Галина Куртева: Ракът на дебелото черво може да е безсимптомен, докато не напредне
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
