Две деца получиха кохлеарни импланти след правилна диагноза и лечение в ИСУЛ
Двете деца от едно семейство са със загуба на слуха, на родители без този проблем, получиха кохлеарни импланти. Това съобщиха от Клиниката по УНГ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
„Сияна беше на 6 месеца, когато забелязахме, че нещо със слуха ѝ не е наред. Отне ни близо 3 години, за да разберем какъв е проблемът“, разказва майката на момиченцето. През това време на няколко пъти детето е изследвано и са успокоявали родителите, че всичко е наред, а в по-късен етап е изследвано за аутизъм.
Диагнозата поставя проф. д-р Диана Попова, началник на Референтния център по кохлеарна имплантология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която дава надежда на родителите, че на момиченцето им може да се помогне. Така, на 2 години и 10 месеца е поставен първият имплант, който дава страхотен резултат. Преди няколко дни беше поставен такъв и на другия слухов нерв, който помогне на момиченцето да чува съвсем пълноценно.
„При децата, които са родени глухи, колкото по-рано се постави имплантът, толкова по-добре се повлиява детето. Проблемът е, че ние изоставаме драстично от световните стандарти, според които това трябва да се случи до края на първата годинка“, обяснява проф. д-р Попова.
„Операциите минаха много добре. В нашия център използваме утвърден в цял свят стандарт, който е атравматичен, тъй като електродът се поставя точно в определена сублокализация на вътрешното ухо, наречена scala tympani, без да се разкъсва мембраната“, разказва доц. д-р Тодор Попов, един от водещите УНГ хирурзи на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Той пояснява, че макар и рядко, се случва на двама нормално чуващи родители да се родят две глухи деца. В този случай майката и бащата поотделно са носители на рецесивен ген, който се проявява само, ако попадне на друг такъв рецесивен ген.
„За нас тези операции са рутинни. Просто си свършихме работата. Истинският герой в тази история е майката на Сияна и Никол, която изцяло се е посветила на тяхното обучение. Без нея резултатът при Сияна едва ли щеше да е толкова добър, а и малката Никол щеше вече сериозно да е изостанала от връстниците си“, посочва доц. д-р Попов.
След като разбира, че има проблем със слуха и на малкото й дете, 41-годишната жена напуска работа и се заема изцяло с дъщерите си. „В България тези неща не са уредени. Съобщават ти, че детето ти е глухо и те оставят сам да се оправяш“, разказва тя. За да може пълноценно да помогне на децата си, тя е прекарала стотици часове в четене, предимно в чуждестранни групи. Защото нищо при глухите деца или тези със силно намален слух, не е като при останалите. За да възприемат нова информация майката я изобразява с картинки, правят и специални лингвистични упражнения. „В града, в който живеем, Плевен, няма нито един слухов рехабилитатор. Наложи се сама да си разработя система, по която да ги обучавам. Гордея се, че и Сияна, и Никол, ходят в нормално училище (малката е в предучилищна група). Огромни благодарности на учителката на Никол, която се отнася с много разбиране към нашия проблем. Вчера, например, децата записаха специален поздрав към Никол за имения й ден, който да пуснем в болницата. Със Сияна пък, за да не изостава от останалите деца в училище, всеки урок го разработваме предварително“, разказва майката.
Тя споделя и за друг проблем: тъй като е личен асистент и на двете си дечица, обезщетението, което се получава за тях от ТЕЛК, е намалено наполовина. Това поставя младото семейство, в което само таткото работи, пожарникар е, в много затруднено положение. Въпреки оскъдните средства обаче, те се стремят да осигурят най-доброто за децата. Слуховите апаратчета, които са купили за Никол преди инфекцията да отнеме слуха в едното й ухо, са най-добрите и струват 8000 лв. Едното обаче вече е неизползваемо. Но там, където има любов и уважение, всичко може да бъде преодоляно, е отсъдил мъдро народът ни. Родителите на Сияна и Никол не молят за помощ и казват, че макар и с доста лишения, се оправят. „По-добре да не живеем толкова добре, но децата ни да вървят напред“, казва тихо майката.
