До 5 години ще станат достъпни нови терапии за заболявания на Централната нервна система
38 нови терапии и 28 нови индикации кандидатстват да бъдат включени в Позитивния лекарствен списък към 1 ноември2022 г. Това каза изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев по време семинар за журналисти на тема „Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“, проведен на 2 и 3 декември.
Това са лекарства за лечение на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна атрофия, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и др.
„При това революционно развитие на фармацевтичната наука достъпът на пациентите в България до иновациите остава ограничен. От разрешените за употреба в ЕС 160 нови терапии в периода 2017 – 2020 г. от началото на тази година у нас са достъпни чрез заплащане с публични средства само 49 от тях. За сравнение в Германия едва 13 не са достъпни за пациентите. Наблюдават се различия и във времето за достъп до нови терапии в различните държави в ЕС. Така например, за да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни“, каза г-н Денев.
Очакванията са в рамките на следващите 5 години да станат достъпни нови терапии за заболявания на Централната нервна система (ремиенилизиращи терапии и психопластогени), в онкологията (тумор-агностични терапии, CAR-Ts и BiTEs за солидни тумори), генни и клетъчни терапии (системи за доставка на гени и технологии за редакция или пренос на гени), нови имунотерапии (иРНК ваксини, иновативни имунотерапии), нови терапии за нелечими заболявания или за модифициране на заболяванията („лекуващи“ терапии за инфекциозни заболявания – терапии, способни да излекуват напълно Хепатит В и ХИВ, както и терапии, модифициращи заболяването – нови терапии за болестта на Алцхаймер), сенолитични лекарства (селективно премахват увредените „стареещи“ клетки от тялото).
Според Деян Денев достъпът до нови терапии у нас е ограничен и поради, факта, че публичните плащания за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване рязко намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г. – фармацевтичната индустрия “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства, те покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства. Имено неконтролираното нарастване на отстъпките водят до влошаване на достъпа до лекарства и оттегляне на компании от България.
Решението според него е въвеждането на формула за определяне на годишния бюджет за лекарства; въвеждане на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение; комплексна грижа от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, оптимизация на процеса на оценка на нови терапии (включване в реимбурсация 2 пъти годишно вместо веднъж, отпадането на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща и въвеждане на съвместна относителна клинична оценка на ниво ЕС); въвеждане на индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и/или проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност.
