Николай Ив. Пирогов – диагностик номер едно в Европа

На 25 ноември нов стил (13 ноември – стар стил) 1810 г. е роден знаменитият руски лекар и хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, член-кореспондент на Руската академия на науките Николай Иванович Пирогов.

Николай Пирогов е бил учен със световна слава, наричан е диагностик номер едно в Европа и водещ специалист в областта на анатомията и анестезията, един от основателите на научната хирургия и хирургията като изследователско медицинско поле, заедно с изключително добрата практическа хирургия. Създател на хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия.

В действителност Пирогов е сред създателите и на военната полева хирургия, бидейки на фронта по време на 3 войни: Кримската война, Френско-пруската война и Руско-турската война (1877 – 1878).

Военната хирургия дава началото на съвременната спешна хирургия, тъй като лечението на военните на фронта е едно лечение веднага, те се изнасят или извеждат от полевата линия и се завеждат при лекар, хирург или в отделение за преглед и лечение, така че знанието, което при руските войни, руско-турските, както на други страни се натрупва на базата на лечение на военните на фронта, както също и превенция, това става част от спешната хирургия, която от своя страна подпомага хирургията, която може да бъде и не към спешните отделения. Не е вярна теорията, че военно-полевия лекар или хирург не може да бъде лекар или хирург в мирни условия, напротив неговите знания надвишават множествено в пъти, тези на лекарите, обучаващи се в мирни условия, заради сложността на случаите, ситуациите, както практическите наличности за лекаря и хирурга на военния фронт.

Автор е на оперативни техники, които се прилагат и до днес. За пръв път в световната хирургична практика въвежда стерилизацията чрез изваряване на хирургичните инструменти и дрехи за операция.

Николай Пирогов за пръв път в света въвежда гениалната по своята простота и функционалност гипсова превръзка на счупените крайници. През 1871 г. Пирогов за първи път прави опит за обезболяване чрез спинална пункция.

Пише „Книга за лекарските грешки”, с която иска да предпази колегите си от евентуални пропуски в диагностиката и лечението. Автор е на блестящи основополагащи научни трудове и десетки анатомични атласи.

Д-р Пирогов е преглеждал всеки ден съвсем безплатно стотици бедни болни хора и дори им е давал пари да си купят лекарствата – практика, която Пирогов запазил през целия си живот. Този високоморален човек, след като ликвидирал хаоса в медицината и извършил чудеса на операционната маса по време на Кримската война (1853-1856 г.), е бил дълбоко възмутен от интендантите от военната администрация, които крадяли от всичко – храна, облекло, имущество, лекарства.

^{Ескиз на Репин към картината „Пристигането на Николай Пирогов в Москва за юбилея му по повод 50 години научна дейност“ (1881). Военно-медицински музей, Санкт Петербург, Русия.}

Пирогов си създава много врагове. Той стига до императора като лично го обвинява в пасивно отношение към безобразията в армията, за което е затворен в Петропавловската крепост. Заплашвала го каторга в Сибир, но го спасява огромният му европейски авторитет и руският народ. Все пак е уволнен и му е забранено да практикува медицина.

Разрешили му да стане учител и училищен настоятел в Одеса. И тук разгръща огромна реформаторска дейност в образователната система. Забранил боя с пръчки и въобще всички физически наказания в училище. Затова бил жестоко намразен от колеги и местния генерал губернатор и отново е уволнен.

През 1862 г. Пирогов пристига в Италия и успява да спаси от ампутация крака на легендарния Джузепе Гарибалди.

Освен в Кримската война, Пирогов участва в още две войни: Френско-пруската война от 1870 г. и Руско-турската война.

Пирогов прекарва в България шест месеца като главен хирург на руската армия по време на освободителната за България война (1877-1878). Оперира край Зимница, Велико Търново и Плевен. 

Руските лекари, начело с Пирогов и участието им в Руско-турската освободителна война

След обявяването на Манифеста за война на Османската империя от страна на Русия, той се посреща с голям ентусиазъм от руската интелигенция, сред която и лекарите. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. в армията влизат близо 1600 лекари и над 3000 медицински сестри. За първи път в нея участват 780 санитари-носачи, сред които и Николай Иванович Пирогов. Макар и вече на солидна възраст (67 години), показва удивителна работоспособност. Той не само преглежда ранените и извършва над 600 операции, спасявайки живота на стотици ранени руски войници и българи, но и се заема с организацията на военните болници, а връщайки се в Русия пише: Нито една от предишните войни не е събирала на бойното поле такъв умствен капитал, както на театъра на военните действия в България.

През декември 1951 г. по предложение на лекарите-хирурзи от Спешната градска болница на базата на Болница „Червен кръст“, се създава Институтът за бърза медицинска помощ „Пирогов“, на името на великия руски учен и хирург. 

Руските учените за първи път оповестиха за успешна тромболитична терапия при инсулт на маршал Жуков

***