Хронично болно – законодателствено – българско здравеопазване (видео)

– Вие сте завършила медицина и право, но предпочетохте да адвокатсвате. Защо? Още повече, че медицината безспорно е по-хуманна специалност?
– Медицината е моята първа любов, но решението ми беше продиктувано от факта, че здравеопазването в България е хронично болно от към законодателство и нормативни актове и реших , че познавайки процесите в медицината, и тези в правото, а аз претендирам, че ги познавам, ми дава възможност да съм полезна едновременно на повече от повече хора едновременно.
– Какво се крие наистина зад тази нова дисциплина „медицинско право“?
– Медицинското право регулира взаимоотношенията в здравеопазването. Дори във първите писмени закони на Хамураби е имало текстове, регулиращи отговорността на лечителите. Първият учебник по медицинско право в България е написан през 1948 година от проф. Москов, който също е бил и юрист, и лекар.
Така че нямаме претенции да сме пионери, но пък имаме претенции да развиваме една малко позната сфера по най-добрия начин, защото видимо и от името, за да се занимаваш с медицинско право, трябва да си и медик, и юрист.
– Най-честите случаи, за които Ви търсят?
– Зависи кой ни търси – дали са лечебни заведения, болници, лекари или пациенти. Пациентите ни търсят по повод на всякакви техни несгоди, пропуски, и това, което обществото нарича лекарски грешки, докато болниците, лекарите, фармацевтичните компании, хосписите, ни търсят превантивно да създадем един правен ред в техните организации. Защото всичко свързано със здравеопазването – сферата е такава – е високорисково, свързано с нормативни изисквания, които трябва да се покриват.
– Непознаването на медицината от редица Ваши колеги адвокати, може да доведе до погрешни интерпретации.
– Това се случва, за съжаление, защото навсякъде по света добрата практика налага, човек, за да се занима с медицинско право да е и медик, и юрист. Липсата на достатъчно образовани кадри и в същото време нуждата от такива специалисти, доведе до това, да се породи желани у някои да се захванат с медицинско право и това доведе след себе си всички недостатъци и пороци. Защото без медицинско образование не можем да разчитаме на обща култура, а да интерпретираме работата на един лекар, което води до възникване на различни конфликти и настройване на пациенти срещу лекари и обратно.
– Напоследък се заговори и за закон а лекарските грешки? Необходимо ли е да има такъв закон?
– Категорично НЕ трябва да има такъв закон. По таи логика трябва да има закон и за учителската грешка, щом има толкова неграмотни хора! Подобни предложения се раждат от дилетанти, смея да ги нарека, хора, които не познават медицината и не могат да приложат правните норми към процесите в нея. Има достатъчно други закони, чрез които можем да търсим отговорност. И не е нужно да обясняваме конкретно, така както обществото го нарича, е лекарска грешка и кое не е. Защото, ако познаваме индикациите, контраиндикациите в медицината, какво е ятрогенията – вредоносен резултат за пациента в следствие на лекарска намеса, какви са разликите им с компликациите (усложненията), не е необходимо да правим такива закони на коляно, които няма да обслужват никого.
– Напоследък видях много Ваши публикации за кръводаряването и спекулациите, които се извършват с кръвта след това.
– Важна и болезнена тема. Изискват се едни бележки от близките на болния хора. Това с бележките никъде не е правно регламентирано. Законът не изисква такива бележки, макар че те може би са опит за създаването на някаква организация. В България отново сме в хипотезата „добре замислено, но лошо изпълнено“. Кръводаряването винаги е един доброволен, безвъзмезден, хуманен акт.
По принцип, ако държавата съумяваше да организира по-добре дарителските кампании, нямаше да сме изправени пред факта, че хората се изнудвани с тези бележки. Ако те не намерят 3-4 кръводарители, пред съответният център по трансфузионна хематология има хора, които охотно даряват срещу определено заплащане, разбира се. Смятам, че такъв вид „организация“ на работата стимулира търговията с кръв.
– Това не поставя ли медиците в капана на бюрокрацията?
– В последните две десетилетия българската медицина е хартиена медицина. Тя е жертва на бюрокрацията.
– Неотдавна четох са Ваш случай, свързан с Майчин дом, в който благодарение на Вас, са заплатени 30 хил. лв.?
– Казусът е интересен, макар че придоби публичност без мое желание, и дори без мое знание – беше коментиран от колеги, без да са наясно с делото.
Делото е гледано на три инстанции, и тук мога да се похваля, че е номинирано за дело на годината, на тазгодишните юридически награди. Тази жена осъди Майчин дом не защото просто е родила дете с увреждане, а защото бе лишена от правото на избор да роди ли или не дете с увреждания, предоставяйки ѝ съмнителен резултат. Тук не става въпрос за коментари от рода, че не бива да избираме какви деца да раждаме. Законът дава право на всеки да направи своя информиран избор, преди да вземе решението си. А Синдромът на Даун не е просто козметичен дефект. Това дете е родено с множество и сериозни малформации, които не позволяват на родителите да се грижат за него в дома си, най-малкото поради липса на съответно техническо оборудване.
Именно с това делото е прецедент. И аз се радвам, че намерихме справедливост , макар и на трета инстанция. Защото тази битка продължи близо осем години!
Въпреки експертизите, въпреки моите усилия, на първите две инстанции не намерихме справедливост, поради неразбиране и адекватен прочит на Законите. В крайна сметна Върховният съд се произнесе, че това е право на всяка една пациентка, и че в конкретния случай тези нейни права са погазени и тя трябва да получи обезщетение.
– Имате ли в последно време клиенти, с оплаквания за вербална агресия срещу лекари от страна на нас – пациентите?
– Да. Винаги съм имала, защото обслужвам и лекари и лечебни заведения, но трябва да Ви кажа, че това са едни от най-неприятните случаи. Често пациентите са физически и вербално агресивни, непознаваеми законите, не познавайки своите задължения. Те подлагат лекарите буквално на тормоз по всички комуникационни системи, жалби докъдето се сетите, защото видиотели, ОПЛ не се съгласил да издаде болничен, без да прегледа детето, а те семейно били на село и не може ли да отидат сега. А една жалба, щом е подадена, тя трябва да бъде разгледана. И става ката, че лекарят, който е прав, и е спазил закона, е тормозен административно – проверяват от съответните институции, давайки обяснения и т.н.
– От какво най-често се жалват пациентите?
– Пациентите най-често се жалват от сбърканата ни система на здравеопазване.
– Тя е сбъркана, защото много Ваши колеги станаха едва ли не политици.
– В това нямаше да има нищо лошо, ако претенцията, която заявяваха като лекари или юристи, можеха да я въведат достатъчно адекватно и като политици! Хората се оплакват, че не са добре приемани от своите лекари – от комуникациите, от приемането. Много често се оплакват, че не им се прилага, т.н. медицина, основана на доказателства. Много често им се прилагат неща, от които нямат нужда, с чисто комерсиална цел. Ненужни операции, или ненужен обем на операция, липса на постоперативна грижа…
– Спомням си едни скандали с трансплантациите в една голяма, много голяма болница…
– Изключително неприятна тема. След случая, който тогавашният министър Кацаров осветли, все още няма наказани, да не казвам осъдени…
– Преди началото на всеки парламент се говори, че всичко ще се оправи и – нищо.
– Имате предвид, че в политическото говорене здравеопазването се превръща в много приятна „политическа дъвка“ и много хора, дали на гърба на детското здравеопазване, дали на гърба на уязвими пациентски групи, каквито са хората, чакащи за трансплантации например, дават предизборния обещания, които не могат да изпълнят както поради техните собствени дефицити, те не могат да ги реализират и поради огромните дефицити и на държавата.
– Как може да бъде защити доверието лекар-пациент и обратно?
– Добра комуникация, по-добра информация и за двете страни, да говорим за правата, но и за задълженията на пациентите. Воля, разбиране, желание и дългосрочна стратегия и от двете страни.
Цялото интервю – във видеото.
Николай Колев, Евростат