Становище на МУ – Варна по „Как се краде от лекарства за деца и тежко болни“

   По повод на публикуваната в петъчния брой на „Капитал“ от Десислава Николова статия под заглавието „Как се краде от лекарствата за деца и тежко болни?“, ръководството на Катедрата по детски болести към МУ – Варна, излезе със специално становище, в което се казва, че почти във всеки ред статията издава некомпетентността на авторката относно процеса на снабдяване на пациенти с нерегистрирани у нас медикаменти (по чл. 266а от ЗЛПХМ) и с медикаменти извън разрешението им за употреба (по чл. 266б от ЗЛПХМ).

Публикуваме пълния текст на становището на лекарите от катедрата.

                „Като работещи с такива пациенти в УМБАЛ „Света Марина“ педиатри от различни специалности, няма как да замълчим при такова инкриминиране на ежедневната ни неприсъща за лекари и всеотдайна работа в полза на тези деца и семейства. Това са тежко болни пациенти, предимно с редки и онкологични заболявания, което е едно от малкото верни твърдения в статията. Законово снабдяването им се извършва чрез сложни процедури, разписани в горепосочените членове от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в Наредба 2 от 2011 г. и Наредба 10.

Средствата се осигуряват чрез Комисията за лечение на деца към НЗОК и по процедура се разплащат към болниците винаги със закъснение, поради което няма как да не генерират дълг. Вероятно тук някой ще си помисли, че няма как лекарите да са запознати и да използват тези правни и икономически термини. И ще бъде абсолютно прав! Не е наша работа да се занимаваме с това, а времето, което отделяме за всяка отделна процедура лишава нас и пациентите ни от времето, от което се нуждаем за повишаване на знанията и уменията си като висококвалифицирани специалисти детски онколози, ендокринолози, гастроентеролози, ревматолози и мн. други. На практика, обаче,  в последните десетилетия у нас горчивата истина е, че ако не го направим, няма кой да осигури лечение на тези пациенти, иначе европейски граждани. Вероятно внимателната част от аудиторията е забелязала големите тревоги тази година, когато през месец май излезе поправка в Наредба 10, дефинираща сложната европейска процедура за лечение извън кратката характеристика на фармацевтичните продукти (извън разрешението за употреба) – т. нар. оф-лейбъл лечение и забраняваща заплащане с публични средства. Това, което не се казваше в този документ или където и да е другаде, беше как ще се заплащат тези лекарства! В нашата болница десетки деца, а в страната вероятно стотици деца, останаха с неяснота как ще оцеляват по-нататък. Завихри се вълна от съпричастност между самите пациенти, пациентски организации и други филантропи, за да помогнат по всякакви възможни начини, а на нас, лечителите, ежедневно ни задаваха въпроса „Какво ще стане сега, докторе?“. Ние нямахме лято, само борба и притеснения. Едва в последния ден на 47-мото Народно събрание все пак се взе решение за заплащане с публични средства за деца до 18 год. възраст. Родители и лечители си отдъхнахме, че все пак децата ще получат животоспасяващото и животоподдържащото си лечение. Отново запретнахме ръкави на всеки 3 месеца точно да напасваме купчина документи, брой таблетки, дати на прием и изписване, клинични пътеки, отчетни документи, експертни становища и какво ли още не! Когато на конгрес през септември попитахме няколко колеги от различни европейски страни как са се справили у тях с тази законова промяна – всички знаеха за нея, но никъде нямаше недостиг на лекарства, нито пък някой лекар знаеше как точно лекарството достига до аптеката в неговата болница. Те имат само задължението да информират пациентите за особеностите на лечението и да достигнат до съгласие за употребата му.

В УМБАЛ „Света Марина“, както и в останалите визирани в материала университетски болнични заведения, се лекуват деца с онкологични и редки заболявания, които нито по компетентност, нито по възможности могат да бъдат лекувани другаде в страната. От началото на годината до петък, 11 ноември 2022 г., в нашата болница са се случили 5960 хоспитализации, 773 от които на деца с онкохематологични заболявания. Само за последните 3 месеца са обслужени 135 деца с редки ендокринни болести. Болницата има 3 разкрити и национално признати Експертни центрове по редки болести (ЕЦ по редки вродени анемии и коагулопатии, ЕЦ по редки ендокринни болести и ЕЦ по кистична фиброза), като първите два са част от Европейските референтни мрежи по редки болести EUROBLOODNET и Endo-ERN от самото им създаване през 2017 г. През 2018 г. Европейската комисия одитира документно и в последствие на място цялостната дейност на ЕЦ по редки ендокринни болести, с отлична оценка. Едно от основните задължения на Експертните центрове е да осигуряват навременна диагноза и лечение за деца и възрастни с редки болести (с честота на засегнати под 1 на 2000 души), вкл. да създават условия за участие в разработката и въвеждането на нови медикаменти. Нима е престъпление да се опитваме да го постигаме с разрешените от Закона у нас и единствено достъпни методи и средства?!

За да стане по-ясно, едно от тези редки заболявания е хиперинсулинемична хипогликемия. Заявлението пред Комисията по редки болести към Министерството на здравеопазването за него беше внесено и одобрено още през 2016 г., а подписано едва преди дни заедно с общия Списък на редките болести. Основният животоспасяващ медикамент за заболяването е нерегистрирано лекарство у нас (по чл. 266а), което се внася само с разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата на всеки 3 месеца. Отделно за всеки пациент лекуващите лекари и администрацията подготвят становище, епикриза/етапна епикриза, ценова оферта и протокол за внос, които се внасят в РЗОК по местоживеене от родителите. После Комисията за лечение на деца към НЗОК назначава двама експерти, които в срок от 5 работни дни трябва да дадат писменото си становище. При положителна оценка се издава Заповед от Директора на НЗОК за отпускане на медикамента, като тя е с конкретен срок на изпълнение. За да стане отпускането, Заповедта трябва да се получи от родителите и лечебното заведение, да се осъществи хоспитализация на детето и да се изпишат лекарствата с приемно-предавателен протокол за 3 месечно домашно лечение при спазване на всички срокове. При децата, които не отговорят на това лечение, според световно приетите медицински стандарти средството за спасяване на живот става ежемесечен инжекционен депо препарат, който според разрешението си за употреба е за пациенти над 18 години с други заболявания (чл. 266б). Представете си за миг вие да сте на мястото на родителите или на лекуващите на нашите 3-ма малки пациенти през това лято, когато за 5 месеца се прекрати всякаква възможност за лечение и когато само чисто човешката солидарност ги спаси от смърт! Аналогична беше ситуацията с дете с онкологинекологично заболяване, за което беше необходимо специфично животоспасяващо лекарство off-label. Има още много подобни примери, с които всеки родител и всеки лечител, администрацията на лечебните заведения, експерти и комисии трябва да се справят ежедневно и които буквално гонят млади способни лекари от нашите клиники! А именно тези клиники са последната надежда за тежките и трудни, особено редки, пациенти.

Нашата лекарска отговорност е причина да не замълчим този път. Ясно е, че има необходимост да се преосмисли и разплете процесът на осигуряване на лечение в страната, особено за редките и за онкологичните заболявания, и то не само в детска възраст. Какво ще си помисли някой, обаче, който няма представа от цялата описана по-горе заплетена действителност на родното лекарствоснабдяване и прочете статията на Десислава Николова? Ако му се наложи, как ще се довери на усилията ни да спасим детето му? Как ще ни повярва, че нямаме друго желание, освен да помогнем, спазвайки законите на страната?

Не можем да приемем лекомисленото хвърляне на кал върху най-отдадените специалисти, върху натоварените с тази отговорност здравни структури, с каквито и да е мотиви и искаме ясно да заявим това. Авторитет и доверие се градят трудно, особено когато става дума за здраве и живот. Педиатрите от „Света Марина“ ежедневно отстояват професионализма и човешкото си отношение и въпреки трудностите, ще продължат да се борят за европейското самочувствие на нуждаещите и добре лекувани български пациенти.

Катедра по педиатрия към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна:

Проф. д-р Виолета Йотова, д.м.н.

Проф. д-р Валерия Калева, д.м.

проф. д-р Димитричка Близнакова, д.м.

Проф. д-р Миглена Георгиева, д.м.

Проф. д-р Боряна Върбанова, д.м.

Доц. д-р Красимира Колева, д.м.„