Механичното увеличение на парите в здравеопазването води до напрежение и недоволство

„Тя трябва да бъде променена (системата; бел. ред.), защото всяка година добавяме в нея стойности, които „догонват“ изискванията на работещите в здравния сектор. Това заяви пред БНР доц. Антон Тонев, председател на парламентарната Комисия по здравеопазване в Народното събрание.

„В момента спорим за 8% или 10%, 12% или 6%, т.е. винаги се движим в някаква конюнктура – колко процента да бъде увеличението. Всички тези дейности през последните 10-15 години са довели до страшно негативни тенденции на отпадане на хора от здравната система. Имаме по-малко лекари и медицински сестри. Трябва да се говори как тя да бъде променена, за да могат тези проблеми да минат на едно по-различно ниво, което да създава едно спокойствие, една устойчивост на сектора“, допълни още той.

Според него увеличаването на парите за клиничните пътеки е първото възможно решение след излизането от COVID пандемията – решение, което по думите му е било проява на активност в търсене на най-добрите условия за работещите в системата.

Доц. Тонев посочи, че според световната практика по-високото заплащане е било постигнато след натиск от страна на синдикатите. Това обаче е станало факт там, където се отделят повече пари за здравеопазване.

„В Германия се отделят над 11% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. За сравнение – в България се отделят 7% за здравеопазване, но сме на първо място по доплащане. Ние отделяме почти 40%, доплащайки в болници и в други лечебни заведения“, даде пример доц. Тонев и допълни: „В България сякаш не е чак такъв приоритет да се дават пари за здравеопазване. Това означава, че и политици, и синдикални лидери, и хората, от които зависи финансовото здраве на лечебните заведения, трябва да седнем на една маса и най-накрая да поставим проблема“.

Председателят на здравната комисия отбеляза още, че у нас системата е ниска работна заплата и добавяне на ДМС, което той нарече „бакшиш“. „Заплащането е като в ресторант. Един работещ в сектора на здравеопазването не може да разчита на устойчивост. Всяка година се борим за 8%, за 10%, за 12% и в крайна сметка следващата година отново е същото“, коментира доц. Тонев.

За пореден път доц. Тонев изказа тезата си, че промяната е необходима, но тя не бива да дойде бързо и изведнъж, а да бъде постъпателна.

„Здравната система не реагира добре на резки промени. Трябва да бъде внесен нов бюджет, който да бъде разгледан от Народното събрание. Ние поемаме отговорност, че няма да се държим популистки, ако служебното правителство внесе такъв, и ще подходим спрямо възможностите на държавата. Ще даваме пари за „Спешна помощ“, за РЗИ, но без да чупим макроикономическата рамка“, обясни той.

По думите му механичното увеличение на парите за целия сектор води до напрежение и иточк на това напрежение е липсата на адекватен и системен контрол.

„Всяка година се дават близо 3 млрд. лв. за обществени поръчки в болниците. Болницата в Добрич например има едно много добре изглеждащо Спешно отделение, ремонтирано по най-съвременните стандарти и открито от самия министър Меджидиев, но няма пари за техните заплати и те затова реагират по този краен начин – с протести. Така се получава това напрежение“, допълни той и посочи, че в над 150 болници в България има подписани колективни трудови договори на новите заплати и нито една от тях не е фалирала.

„Никога не сме чули за спряна обществена поръчка в този сектор, за разлика от спрените обществени поръчки при пътищата, при магистралите например. Здравеопазването е една много сложна система за проследяване, имаме нужда от контролираща система, която да следи как се харчат парите“, заяви той.