Всеки проблем може да се реши, ако пожелаем това
„Решението на този проблем можеше да намерено много отдавна и да си пожелаем да заработи системата. Би трябвало да помогне, ако тя заработи веднага. Проблемът в спешната помощ е много голям, има кадрови дефицит. Но докато не решим проблема с кадрите, не можем да очакваме, че ще се подобри значително обслужването на пациентите. Знаем, че за всички здравно неосигурени единствената им комуникация е със спешната помощ, така тя се занимава с несвойствена за нея дейност“, така бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова коментира в студиото на „България сутрин“ електронната система за свързаност между екипите на Спешна помощ и болниците, която трябва да заработи тази седмица.
Попитана как може да решим въпроса с недостига на кадри, Виткова отговори: „Би трябвало да помислим защо, след като завършват достатъчно кадри, те напускат страната. Причината не е една, за мен основната е кадровото развитие на лекарите. Имаше момент, в който им спряхме специализацията. Самата аз не вярвах, че такова нещо може да се случи. След това са тежките диспропорции във възнаграждението на лекарите.“
По думите ѝ ставаме свидетели на това как някои лекари получават по 1000 лв., други – 50 000 лв..
„Да не говоря за милионите, които взимат някои директори на болници в страната. Редица болници са в много тежко финансово състояние, дори с увеличението на клиничните пътеки – те не могат да покрият нуждите си. Толкова години работим в осигурителен модел, нито едно правителство и нито една политическа партия не постави острия въпрос за остойностяване на дейността на здравеопазването. Няма никакви реални изчисления кое колко струва на болниците“, допълни тя.
Д-р Хасърджиев смята, че имаме и огромен дефицит в образователната система.
„В България продължаваме да обучаваме кадри така, както сме го правели преди 50 години, искаме да има медицинска сестра до всяко гише за взимане на кръв, да има медицинска сестра до леглото на всеки болен във вкъщи. Това няма как да се случи. Отдавна по света развиват цяла армия от специалисти, които не е задължително да бъдат нито лекари, нито медицински сестри. Това са технически специалности, които са в помощ на лекарите и на медицинските сестри“, отсече той.
Бившият здравен министър смята, че политическата нестабилност у нас през последните 2 години също влияе върху здравеопазването.
„Не виждам нищо съществено по отношение на здравеопазването в програмите на партиите. Ако не се постигне политически консенсус в парламента – системата ще продължава да деградира, това се стоварва върху болния човек. Има цели региони в страната, в които нямаме определени профили в медицината. Свръхконцентрацията на кадри в най-големите градове у нас – София, Пловдив и Варна, лиши цели региони от медицинска помощ“, добави д-р Миткова.
По думите на д-р Станимир Хасърджиев у нас сме изоставили както профилактиката, така и дигитализацията на здравеопазването.
„Чудим се как хората пътуват по 60 км за преглед, а в развитите страни вече говорят за отдалечено наблюдение, поставяне на диагнози, лекари от цял свят, които работят в мрежа и пациентите могат да бъдат сигурни, че ще получат най-доброто в глобален мащаб. Българските лекари са достатъчно образовани, системата е готова да бъде дигитализирана, години наред това се отлага умишлено, защото то ще изсветли много от процесите в здравеопазването и много от това къде изтичат парите на хората, и колко неефективна е нашата система“, посочи той.
Виткова е категорична, че с увеличаването на университетските болници ние няма да подобрим качеството на здравеопазването.
