Хората с психични заболявания – тихите хора, чийто глас често не се чува

„Правата на хората с психични заболявания винаги остават някъде незабелязани, може би, защото това са едни от най-тихите пациенти. Ние все още сме общество, което укорява болните си”. Така започна коментара си за състоянието на психиатричната помощ и правата на психично болните у нас адв. д-р Петрова в студиото на НОВА нюз.

Според статистиките 70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. Според специалисти, депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008г. прогнозите са през 2030 г. тя да се изкачи на първо място; със 7% се е увеличило търсенето на антидепресанти, а със 150%! са се увеличили обажданията по горещите линии за помощ от домашно насилие.

Пандемията ли създаде проблемите

По-скоро по-сложната епидемична обстановка катализира проблемите, които наблюдаваме у нас от години.

За съжаление правата на хората със психични заболявания остават някъде незабелязани, защото това са едни от най-тихите болни. Не напразно това разпространение на депресията се нарича и „тихата пандемия“. Никой не говори са хората с депресия, включително те самите. И ако режат да говорят, техният глас не е толкова силен, най-малкото заради стигмата в обществото. Ние сме общество, което укорява болните си, още повече от такова естество, каквото ние като общество, не сме готови да приемем.

Здравната култура като начин са ранно разпознаване на депресията

„Барометър на депресията“ – преди броени дни имаше за цел имено това – да коментира стратегията за хората с психични заболявания, начините на лечение, както и правата и задълженията на всеки, които са ангажирани с психичното здраве.

Оказа се, че една от причините е късната диагноза на психичното здраве е късната диагностика.

„По данни, в България има около 500 психиатри, което прави един лекар психиатър на 15 000 души население. Безкрайно недостатъчно е”, допълни адвокатът по медицинско право. Първите лекари, които се сблъскват с пациента, са личните лекари. Те обаче, не винаги могат да разпознаят симптомите на едно депресивно състояние.

Понякога предписването на определени медикаменти „тушира“ временно проблема, но не го рижава дългосрочно.

От идва и следващия проблем – социалният – едва ли ще видите човек с болничен лист с диагноза ‘депресия“. Обикновено те, борейки се с проблема си, продължават да изпълняват своите житейски и професионални задължения. Държавата не ги подпомага по никакъв начин, за да стигнем до т.н. „трайно инвалидизирани“ хора с определен процент решения на ТЕЛК, което не е най-доброто и чисто юридически – цялата държава плаща за този проблем, когато е тежък, а понякога и необратим.

Решението

Промяна в Наредбата за медицинската експертиза, която да гарантира на тези хора да се лекуват, да се откъснат от стресовите фактори, породили проблема. Едва тогава ще можем да говорим за адекватна грижа и дългосрочна стратегия.

Стратегията

Документът все още „отлежава“ – чака одобрение.

Очаквам той да бъде приет до Световния ден на психичното здраве. Разписаните прави ще спомогнат практическото приложение. Защото, ако един документ не може да бъде приложен на практика, той е напълно излишен.

Не покриването на някои лечения, както и психологическата помощ, също е проблем, защото психологическата помощ е важна и тя варира между 30-120 евро на сеанс.

Притеснителното е и липсата на регулация на навъдилите се напоследък коучове и практики и хора, които имат претенции, че могат да помогнат, за израстването, добруването, щастието на хората, но често техните практики не са подходящи за хора с психиатрични проблеми, а и хората, които ги прилагат нямат необходимата квалификация да ги разпознаят.

Да реципираме Европа

Много често работодателите не правят разлика между инвалидизиран и човек с душевно страдание и отказват работа на хората с депресии.

не съм привърженик на „простото“ вземане на една практика, защото най-малкото социалноикономическите фактори и народопсихологията са много различни.

Обществото ни още не е разбрала, че ако за всяко друг заболяване можем да вземем някакви превантивни мерки, то същото трябва да е и по отношение на психичните заболявания – повече емпатия, по-малко стрес, защо всеки в един момент, може да отключи такова състояние.

Специалистите за „Лицата на депресията  – предизвикателства и отговорности“

Да пречупим стигмата, че това са опасни за обществото хора. За да имаме добри европейски практики, трябва да добием един европейски манталитет. докато това не се случи, каквито и стратегии да пишем, каквито и дела да водим – защото Европейският съд многократно се е произнасял за правото на семеен живот, за правото на лично достойнство на тези хора. Ние все още имаме институции, в които тези хора се лекуват, но никой не проследява терапията им, хора, които получават медикаменти, но не получават грижа – никой не следи дали приемат тези медикаменти.

Ако познаваме проблема и приемаме, че той е съществен, можем да намерим и добри решения.