Общинските болници не са апендикса на системата
Проблемите на общинските болници са пренебрегвани от години, независимо от това, че при сега действащата нормативна уредба те осигуряват с болнична помощ не само населението на общините, но и обслужват в своите лаборатории и структури за образна диагностика „Спешна помощ“, общопрактикуващите лекари и лекарите от специализираната извънболнична помощ, а така също и осигуряват консултации със специалисти на спешните звена. Това заяви д-р Неделчо Тотев –председател на Сдружението на общинските болници и директор на МБАЛ – Чирпан по време на на пресконференция в БТА.
„Общинските болници не са апендиксът на системата, който трябва да се изреже, защото според много внушения той поглъща пари, но не произвежда резултати. Истината е, че на тези болници разчита населението в цели региони с малки градове и села, където няма лекар, фелдшер или дори медицинска сестра, а „Спешна помощ“ се е превърнала в едно транспортно звено поради дефицит на медицински персонал“, каза той.
Необходими са стандарти за прием в Спешно отделение в общински болници, каа д-р Цеков от Севлиево.
„Общинските болници не разполагат с приемни спешни отделения, но на териториите в сградите са разкрити филиали на Спешна помощ, които нямат административна и юридическа връзка, многопрофилните болници са длъжни при повикване да осъществяват консултантска помощ“, обясни още колегата му Кети Маналова.
„Превърнали сме се в едни малки „пироговчета“, подкрепи думите му д-р Кети Маналова, управител на МБАЛ – Казанлък и добави, че ако има нещо, което притеснява най-много и би трябвало да предизвика реакцията на управляващите, от която и политическа сила да са те, това е задълбочаващият се дефицит на кадри.
„Нямаме как да привлечем млади лекари, ситуацията с медицинските сестри е плачевна. Зимата ще я изкараме някак, ще икономисваме от отопление, ще пестим от всичко. Но с липсата на медицински специалисти няма как да се справим“, категорична бе д-р Маналова.
Време е „българската здравна система да престане да бъде донор на Европейския съюз и персоналът изтича още от обучението на медици“ , казаха от сдружението.
Като пример за финансовите трудности, с които се сблъсква ръководената от нея болница, тя даде приходите от клиничните пътеки и наличието на „дискриминация“ в заплащането на дейностите – различно за общинските и държавните болници – дадоха пример – операция на апендицит в общинска болница се плаща 300 лв., срещу 1000 в държавните болници. Това е една несправедливост.
Искаме здравеопазването да е надпартийно, а не ляво или дясно, настояха присъстващите.
Решението на проблемите те видяха в промяната на законовата рамка.
„Необходима е законодателна промяна, която да внесе яснота относно структурата и начина на финансиране на общинското здравеопазване. Не може да ни се спускат стандарти, измислени от някой някъде, и ние да бъдем задължавани да ги изпълняваме. Един прост пример – за нивото на болницата, която аз ръководя, са необходими шестима хирурзи, а ние имаме работа за трима. Но плащаме заплати на 6“, каза д-р Пламен Цеков, управител на болницата в Севлиево.
Според него е необходима промяна и в чл. 5 от Закона за лечебните заведения, който дава право на държавата да заделя ресурс за дълготрайни материални активи и да го предоставя на държавните лечебни заведения.
Сдружение на общинските болници: Време е българската здравна система да престане да бъде донор на ЕС
Да има ясно и адекватно остойностяване на труда на медицинските специалисти и този процес да не бъде поверяван на случайни хора, а да бъде въведен прозрачно след публично обсъждане, призова д-р Цеков. „Не може една операция за апандисит да бъде оценена на една стойност за общинските болници, а на значително по-висока – за областни и университетски“, каза още той и допълни, че има и други драстични диспропорции. В тази връзка той изрази мнение, че не е редно формирането на работната заплата в системата да почива на неясни правила и да бъде оставено на волята на самите ръководители на лечебни заведения, защото голямата разлика в заплатите на директори и на редови лекари също демотивира младите медици.
„Има едно внушение, че медицинската помощ, която се оказва в общинските лечебни заведения, е на ниско ниво. Това негативно политическо говорене е много вредно“, подчерта от своя страна д-р Богомил Бойчев, управител на МБАЛ – Тутракан.
