„Здравеопазването на бъдещето“ чрез идеите на политиците

Намаляване на хоспитализациите, реформа в извънболничната и болничната помощ, преразпределение на финансирането, фокус върху кадрите, регионални стимули, промяна в лекарствената политика, хармонизирани правила за работа в сектора – това бяха част от акцентите, представени от три политически сили на дебата,„Здравеопазването на бъдещето“, който се състоя днес в х-л „Балкан“ под патронажа на в-к „Капитал“.

Участниците в дебата бяха :
доц. д-р Антон Тонев – “Продължаваме промяната”
Проф. д-р Асен Балтов – ГЕРБ
Проф. д-р Георги Михайлов – БСП
Д-р Александър Симидчиев – “Демократична България”.

Те представиха своите предизборни програми в здравния сектор и основните акценти в бъдещата си законодателна дейност и ще отговарят на най-актуалните въпроси и проблеми в сектора: финансиране на здравеопазването, проблемът с кадрите и дългосрочните стратегии за развитие.

Финансиране

Доц. Тонев: Пациентите, преди да потърсят медицинска услуга, независимо от какъв характер е тя, „първо проверяват какво имат в портфейла си, и при невъзможност отлагат“. Той се спря на всеизвестния факт, че у нас съфинансирането от джоба на пациента е в много голям процент, макар да отбеляза, че общите разходи за здравеопазване вървят в посока средното за ЕС от 9,9% от БВП.

Проф. Михайлов: БСП е против каквото и да било доплащане от страна на пациента. Според него финансирането на системата е сбъркано, а като пример за това той посочи: „Преди 15 години – задължения на системата – 80 млн. лв., сега – 825 млн. лв., т.е. финансовата основа на системата е сбъркана“. Той посочи, че остойностяването на труда на медиците трябва да се направи в рамките на 12 месеца от постоянно правителство, а след това да се постави въпросът за реперите на финансиране на системата и колко ще бъдат те.

Д-р Александър Симидчиев: Процентът от БВП, който се отделя за здравеопазване в различните държави, не дава представа за реалното количество средства. „Нашето БВП е 8800 евро на година – толкова отделят други държави в Европа само за здравеопазване в Европа“, подчерта той.

Кадри

Доц. Тонев: Недостигът на медици в извънболничната помощ и проблема с медицинските сестри и специалисти по здравни грижи като цяло сестрите изискват стимули за развитието и задържането им.

Проф. Михайлов: пък заяви, че е нужна централизирана система за специализации, подобна на тази във Франция, която да се контролира от държавата. „Изпращане на кадри в света, но с договорно начало в България, те ще станат брилянтни специалисти, но ще се върнат тук и ще помогнат на страната“, обясни той.

Д-р Симидчиев: Стимулите са важни. „Има два вида стимули – пръчката и моркова, и разликата е огромна, защото ако удариш едно магаре с пръчка, то веднага ще тръгне, въпросът е обаче накъде. С пръчка не можем да определим накъде, с морков обаче можем“, коментира той.

Приоритетите

Доц. Тонев: Нужда от намаляване на хоспитализациите чрез извеждане на редица дейности в извънболничната помощ, както и към реорганизация при джипитата и специалистите. Според него са необходими стимули за младите лекари, довършване на електронизацията в сектора, както и постепенно въвеждане на ДСГ.

Проф. Михайлов: Лекарствената политика и на майчиното и детско здравеопазване. „Над 10 000 селища в България са без аптечни пунктове. Реимбурсната листа за децата и пенсионерите е много къса. Проблемите с редките болести не са решени също. Тези проблеми са изключително сериозни, достъпът до иновативни медикаменти в България не е до 2 години като в другите страни в Европа, а минава 3 и повече години и създава условия за медицинска емиграция“, отбеляза той по отношение на лекарствата.

Построяване на Национална детска болница: „Скандално е за България, че в 21 век няма детска болница“, заяви той.

Д-р Симидчиев: Опазване на здравето, като даде изненадващ пример не със здравна система, а с индустрия. „За мен една от най-успешните индустрии, които цели опазване на живота, е авиацията. Летим на 10 000 м. в една машина, съставена от десетки хиляди части, всяка една от които може да фалира, и управлявана от обикновени хора, макар и обучени, и е много по-безопасно от който и да е друг транспорт. Тази индустрия пази живот“, коментира той.

Ако здравеопазването се хармонизира по този начин, ситуацията ще се подобри, убеден е той, и за целта по думите му е нужен не надпартиен, а междупартиен консенсус.