Лекари-кандидат депутати за реформата в здравеопазването
Реформите в здравеопазването трябва да се правят внимателно и постепенно, за да няма сътресения, но са крайно необходими. За това бяха категорични кандидате за депутати доц. Антон Тонев от „Продължаваме промяната“, д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“, доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ и д-р Румен Кондев от „Български възход“ по време на дебата на тема „Здравеопазване“ в bTV.

„Важно е да знаем с какви времеви хоризонт разполагаме. Последната голяма реформа беше през 2001 година с въвеждането на НЗОК. В последното Народно събрание бяха започнати реформи, които да могат да бъдат докарани до успешен край“, каза доц. Тонев.
По думите му когато се правят реформи, които засягат което и да е съсловие, е много важно съсловието да бъде привлечено като партньор, а не като опонент, и един успехите на предишния парламент е привличането на личните лекари като партньор.
„Диалогът с лекарите е само първата стъпка за промени в обществения консенсус“, каза доц. Силви Кирилов. „Трябва да знаем какво искаме в здравеопазването, пътищата за достигане, а след това да търсим обществен консенсус. Става въпрос за отношение както от съсловието, така и от пациентите. И най-прекрасно замислената реформа при липса на консенсус няма как да бъде проведена или ще бъде неефективна“, добави той.
Според д-р Александър Симидчиев последният парламент е свършил малко, но пък изключително важна работа. „През последното НС са стартира дигитализацията по категоричен начин. Ключово важно обаче беше да се въведат писмени правила, по които да вървим. Едно от нещата, които се направиха успешно, беше да въведем правила за управление на пандемията, които да са законово закрепени“, подчерта той.
„Нямам впечатление за постигнати особени успехи. 20 години здравеопазването се върти в омагьосан кръг. Увеличават се бюджетните средства, но няма подобряване в медицинските услуги и заплащането на лекарите, което е под всякаква критика. Младите лекари напускат страната заради ниското заплащане и ужасните условия за специализация“, заяви д-р Румен Кондев от „Български възход“. „По-глупави ли сме от другите държави, за да обучаваме добри лекари, които отиват в Европа, за да лекуват там?“, попита той.
Според д-р Кондев младите лекари трябва да се обучават за сметка на държавата, но съответно трябва да бъдат обвързани с договори в лечебни заведения. По думите му у нас има огромен дефицит на лекари на областно ниво, а над 40% са в пенсионна възраст.
Доц. Тонев опонира, че тъй като сме част от Европейския съюз, рестриктивната политика за задържане на кадри е неприложима у нас. Не трябва да гледаме на това като на криза, а като възможност да развием нашите здравни услуги на европейско ниво.
„Механично наливаме пари в здравеопазването, което не решава никакви проблеми. Здравеопазването ни представлява една обърната пирамида, която трябва да бъде поставена правилно. То обаче е сложна система, в която всяка една грешка е недопустима. Промяната трябва да стане постепенно, без сътресения, и всеки от етажите в пирамидата да е наясно с функциите си. По този начин средствата в системата ще се разходват ефективно, а кариерният път ще стане предвидим“, каза още той.
„Заплащането е изключително важно, но причините, поради които младите лекари напускат страната, са положението им в обществото и възможността за кариерно развитие“, каза и д-р Симидчиев. Той също беше категоричен, че не може да има административно задържане на кадрите.
По думите му системата работи със стимул обем дейност, а не със стимул качество и това трябва да се промени.
„Средствата, които можем да отделим за здравеопазване, са ограничени и те трябва да отидат там, където ще свършат работа. В здравеопазването това е в превенция и профилактика. Там с малко средства могат да се свършат много работи. Преориентация на здравеопазването в посока на превенция и профилактика, въвеждане на медицина на качеството и ясни стимули за всеки един от работещите вътре“, заяви още д-р Симидчиев.
„Здравната система е консервативна. В нея едно действие може да се мултиплицира в една или друга посока – позитивна или негативна“, каза доц. Кирилов, но допълни, че трябва да се промени начинът на финансиране на система чрез диагностично свързани групи, тъй като клиничните пътеки не са финансов инструмент, а инструмент за качество.
„Здравеопазването не е разход, а инвестиция – в здравето на населението и икономическото развитие на страната. Ние всички трябва да разберем и да сме убедени, че здравето е най-ценният капитал. Колкото по-добре работи здравната система, толкова по-добре ще е развитието на икономиката във всеки един аспект“, обясни д-р Румен Кондев от „Български възход“.
„Имаме нужда от реформи, а за да се случи това, е нужно да има дългосрочен парламент. Трябва да се мисли в посока как да не сме на първо място по доплащане в ЕС“, каза доц. Тонев.