Разглеждат проекта на Националната здравна стратегия днес

Министерският съвет, на днешното си заседание, ще разгледа проекта на Националната здравна стратегия, внесен от служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Очаква се правителството да предложи приемането му от Народното събрание, когато то се състави.

Припямняме, че в проекта, изготвен от екипа на редовния здравен министър проф. Асена Сербезова, се очертават стратегическите цели, приоритетите и реформите, които трябва да подобрят цялостно здравната система до 2030 г.

Стратегия

• устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето.
• ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати (човешки, материални и финансови), така че да допринасят за постигане на възможно най-много здраве.
• гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните опасности и заплахите от инфекциозни заболявания, които остават големи у нас и по света, както и намаляване на неравенствата поради несправедливи различия в достъпа до здравни услуги между отделни региони в страната или между отделни групи от населението, като се отдава първостепенна важност на защитата на правата на човека.

Цели на проекта

• да допринесе за намаляване на смъртността в страната и последното ни по продължителност на живот място в ЕС. През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰.
• да се намалят предотвратими с добра профилактика, са причинени от мозъчно-съдови заболявания (инсулт) – 19 %, а ракът на белите дробове и болестите, свързани с употребата на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този вид смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, така и пътнотранспортните и другите видове произшествия, са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика.
• намаляване на смъртността чрез предотвратима чрез добро лечение, в България е 188 на 100 000 души – повече от два пъти по-висока от средната за ЕС – 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна смърт от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се смятат за предотвратими и лечими, представляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на иначе лечими причини, докато колоректалният рак е причина за 10 % от този вид смъртни случаи. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 – 2020 г.) намалява с 1.0 година. Тя остава най-ниската в ЕС, като е с цели 7 години по-ниска от средната стойност за ЕС през 2020 г.
• Намаляване на детска смъртност – страната ни е на едно от първите места в ЕС. През 2021 г. детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ средно за ЕС. Подобно е сравнението по показателите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС. Тези показатели са основни индикатори за нивото на здравната грижа, макар че върху тях голямо влияние оказва и нивото на социално благополучие и начин на живот.
• Намаляване на заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психичните болести; демографската криза; липсата на донори и водещото място на България по най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно, а българите плащат най-много от джоба си.