Уважавайте детето, дори когато греши!

„Възпитавайки децата си с любов, ние ги превръщаме в едни добри и успешни личности.“ Тези думи принадлежат на Мария Монтесори (на италиански: Maria Montessori) – италианска лекарка и световноизвестна педагожка, първата дипломирана лекарка в страната.

Рождена е 31 август 1870 г.
В годината на обединението на Италия, в навечерието на новата академична година, в малкия италиански град Chiarovalet в семейството на Alessandro и Renilde Montessori се ражда дъщеря. Семейството е католично, бащата -–главен служител, майката – от клана на учени и свещеници на Стопани. Майката е, която се занимава с формирането на дъщеря си.

Учебните предмети се отдават на Мария лесно. Особено я очарова математиката. Дори в театъра, тя вземала учебник с нея и в полумрака решавала проблемите, радвайки се на откритото необичайно решение. Мария решила да влезе в техническо училище, но по това време било забранено да се посещава от жени. На 12-годишна възраст печели първата си победа над образователната система – нейното постоянство, с подкрепата на родителите й, счупило всички бариери. Тя не само стигала до училище за момчета, но също така завършила успешно. Дори тогава тя решила, че ще направи всичко възможно, за да предотврати потушаването на личността на студента.

През 1890 г., след като бил пленена от естествознанието, Мария Монтесори решила да стане детски лекар. Но в Италия в края на деветнадесети век било невъзможно! Само мъжете можели да се занимават с медицина и да учат в университета. Бащата не одобрил избора на дъщеря си, дори спрял да разговаря с нея. Но целенасоченото, умно и красиво момиче отново постигнала целта си: тя била първо приета в курса за свободен слушател, а след това, с оглед на специалните и успехи, прехвърлена като редовен студент.

След получаване на докторат по медицина Монтесори започва да чете свободни лекции по педагогическа антропология в Римския университет и в Центъра по педагогика, създаден от нея в Перуджа.

Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, създава възпитателен метод, основаващ се главно върху развиването на усещанията. Монтесори широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своето зараждащо се „Аз“. Критикувана е за прекаления методизъм при употребата на тези материали.

От нейните съчинения по-важни са „Научна педагогика“ (1909) и „От детето до юношата“ (1948). На български език от нейните трудове са преведени книгите: „Тайната на детството“, „Какво трябва да знаете за детето си“, „Попиващият ум“, „Детето в семейството“ и „Да откриеш детето“.

„Уважавайте детето, дори когато греши!“

Според известния метод Монтесори обучението и възпитанието на децата трябва да започне преди 3-годишна възраст като най-общо този метод се случва без манипулиране на поведението чрез наказания и награди. А главната цел на метода Монтесори е свързана с общуването – между деца и възрастни, между деца и деца. То се разделя на няколко етапа.

Етапи при детското развитие според метода Монтесори:

• от 0 до 3 години – време, в което се развива детската душевност, която се влияе от тази на възрастните;
• от 3 до 6 години – детето се влияе най-често от онези възрастни, които са най-близо до него чисто душевно;
• от 6 до 12 години –  детето расте без промени;
• от 12 до 18 години – в този етап се случват промени, свързани с растежа и те доста наподобяват онези промени от етап 1 (0-3г.); Този етап го делим условно на два подетапа:
• от 12 до 15 години;
• от 15 до 18 години.

Как възниква методът Монтесори?

Д-р Мария Монтесори развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани, както в детската градина, в училище, така и у дома. Основното за метода Монтесори е, че се сформират групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите. Ролята на възрастния/учителя/родителя е да съблюдава процеса и да го води, но да не се намесва активно в него. Този тип комуникация е изключително полезна за всички страни. Децата се научават да общуват с хора на всякаква възраст, което в бъдеще им носи само позитиви.

Всяко дете е индивидуално!

Най-важното за метода Монтесори е, че всяко дете е индивидуално и към него трябва да се подхожда по този начин. Точно по тази причина няма единна програма или метод, по който да възпитаваме всички деца. Затова и материалите, които се ползват при метода Монтесори, са разнообразни: практически и сензорни умения, език и математика и други като всичко е свързано със заобикалящия свят.

Как се прилага методът Монтесори в училище?

За да бъде приложен в училищна среда, методът Монтесори изисква предварителна подготовка. Разбира се, лесно е да се наложи като начин на обучение и възпитание, защото дава резултати и помага на децата да стават по-добри ученици и личности. Първо, учебната стая трябва да е светла и приятна. Няма ограничения за децата – могат да се движат свободно из стаята. Често, акцентът в обучението е насочен върху самообучението. Тоест, децата се учат как да ползват материали. Учителите им показват и оттам нататък децата сами работят по тях, изследвайки основно с допир, тъй като е доказано, че развитието на мозъка е свързано с двигателните умения при децата.

Важно е да запомним, че всяко дете учи по различен начин и е важно да му дадем възможност да се учи, използвайки своето темпо и своите методи за себепознание.

19-те принципа, които са водещи за успеха на метода Монтесори

1. Децата се обучават с помощта на предмети от заобикалящия ги свят.
2. Дете, което е критикувано често, като порасне се превръща в съдник и критик на всички останали.
3. Детето се учи да цени себе си и другите, ако често е хвалено.
4. Агресивните деца често са расли в такава среда.
5. Бъдете честни с детето си – то ще се превърне в добър и честен човек.
6. Срамежливо и плахо е дете, което често е било осмивано.
7. Ако осигурите чувство за сигурност на вашето дете, то то със сигурност ще вярва в другите.
8. Ако често порицавате вашето дете, то ще изпитва чувство за вина.
9.  За да разбере какво е самоуважение, детето трябва да среща одобрение.
10. За да се научи на търпение, трябва да сте снизходителни.
11. Детето ви ще изгради доверие към вас, ако често прекарвате приятно време заедно.
12. За да открива любовта, нужно е детето да е заобиколено от приятелство и добронамереност.
13. Без значение дали присъства, или отсъства, не говорете лошо за детето. .
14. Ако се концентрирате върху развиването на положителни качества у детето, то няма да остане място за негативни.
15. Винаги слушайте децата и им отговаряйте.
16. Уважавайте своето дете, дори когато греши. Всичко е поправимо, а и носи ценни уроци.
17. Помагайте на деца, които са в търсене, но бъдете незабележими за онези, които всичко са намерили.
18. От съвсем малко помагайте на детето да открие своите способности, проявявайки търпение, разбирателство и обич.
19. Показвайте се винаги в най-добра светлина, когато възпитавате детето. Защото то винаги ще ви има за пример.