Толерира ли КПКОНПИ в „кадруването“ в здравеопазването
Прегледът на решенията на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за установяване на конфликт на интереси по времето, докато се управлява от Сотир Цацаров и Антон Славчев, показва, че тя се е занимавала освен със сигнали срещу кметове и общински съветници, обществени активисти, попаднали в последното правителство като Тома Белев, но и със здравни чиновници.
Резултатът от дейността й в здравния сектор през последната година КПКОНПИ е, че тя е успяла да „изпере“ по сигнали за конфликт на интереси ключови директори на държавни болници и главния секретар на т.нар. медицинска ДАНС – Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, всички те – близки до ГЕРБ и ДПС. В същото време комисията е пропуснала да види и очевадни конфликти на интереси в назначени от ГЕРБ чиновници и директори. Установяването на конфликт на интереси е основание съответният директор или държавен служител да се раздели с поста, освен че се отнема и евентуално получената облага. По този начин КПКОНПИ може да взима активно участие в кадруването в сектора.
На кого служат директорите на РЗОК
Един от ключовите постове без мандат в здравната система е този на директорите на регионални здравни каси. Те са 28, колкото са и областите в България заедно със София-град. Техните правомощия са изключително широки – те сключват договори с всеки лекар, медицински център и болница на територията на областта, определят лимитите им за работа, плащат прегледите и операциите, проверяват дейността, могат да глобяват лекарите или направо да преустановят договора с лечебното заведение. Директорът и местните здравни велможи могат да използват позицията си и да забранят на всеки лекар да практикува в града.https://3802def5eae2118dae1bc4eea3d369a2.safeframe.googlesyndication.com/safeframe/1-0-38/html/container.htmlРЕКЛАМА
Такъв е случаят с известен лекар във Варна, който, след като напуска университетската „Света Марина“, без никакви аргументи не получава от местната здравна каса правото да работи никъде във Варна и му се налага да работи в околните градове и дори в София. Той не пожела да коментира начина на употреба на здравната каса пред „Капитал“. За сметка на това го направи друг лекар – д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар, родом от Варна, завършил с отличие медицинския университет в града, който в края на 2020 г. получава покана от специализирана университетска болница в града да оглави лабораторията й. По принцип лабораторните лекари са дефицитни и клиниката няма завеждащ. За да се премести от Русе, където практикува в момента, той прекратява трудовия си договор, уведомява здравната каса там, че ще завежда лаборатория във Варна, и подава заявление за прехвърляне в местната лекарска колегия. Това се налага, защото по закон, за да практикуваш, трябва да членуваш в местната колегия, да представиш документ, че нямаш наказания като лекар и да си плащаш редовно членския внос на място. След цялата бумащина д-р Тодоров получава обаждане от директора на болницата, която го е поканила, че „във Варна има фактори, които управляват здравеопазването в града, и те нямат желание да работиш тук“, като намеква, че става дума за ръководството на университета и най-голямата болница в града „Света Марина“, както и за шефа на здравната каса в града.
Д-р Тодоров смята, че в болницата са научили за местенето му от тогавашния председател на регионалната лекарска колегия, който е бил в борда на „Св. Марина“.
