Д-р Дънкан Макдугъл, който претегли душата

Безсмъртието на душата е могъща концепция, основна характеристика на много религии и дълбоко успокояваща вяра при загуба на близък човек. Душата е атрибут не само на вярата, но и на науката. Какво е душа, има ли я, ако да – как да я „визуалирираме“, да ѝ придадем измерение? Науката не може да отговори на тези въпроси. Но на един уважаван лекар – Дънкан Макдугъл му хрумва нещо: Той смята, че ако хората имат души, те трябва да заемат някакво място. А щом душите заемат място, значи трябва да тежат нещо – нали? Колко тежи душата?

Вероятно сте чували, че душата тежи 21 грама – или сте гледали филма от 2003 г. „21 грама“, намекващ за този факт . Всиако апочва в началото на 20 в. в Дорчестър, квартал в Бостън, с експеримента на д–р Магдъгъл.

Претеглянето на душата

„Тъй като … разглежданата в нашата хипотеза субстанция е органично свързана с тялото до настъпването на смъртта, струва ми се по-разумно да мисля, че тя трябва да е някаква форма на материя с гравитация и следователно да може да бъде открита при смъртта чрез претегляне на човешко същество в акта на смъртта“, разсъждава д-р Макдугък в научната статия, която в крайна сметка публикува през 1907 г. за този опит.

Макдугъл се свързва с Дорчестърския дом за безнадеждно болни, благотворителна болница за лечение на туберкулоза в късен стадий, която по онова време е нелечима. Макдугъл изгражда голяма везна, която може да побере легло и умиращ пациент с туберкулоза. Туберкулозата е удобна болест за този експеримент, обяснява Макдугъл в статията си, тъй като пациентите умират в „голямо изтощение“ и без никакво движение, което би разклатило везната му.

Първият пациент на Макдугъл, мъж, умира на 10 април 1901 г. с внезапно спадане на кантара с 0,75 унции (21,2 грама). И в този момент се ражда легендата. Нямало голямо значение, че следващият пациент на Макдугъл губи 0,5 унции (14 грама) 15 минути след като спира да диша, или че третият му случай показва необяснима двустепенна загуба от 0,5 унции и след това 1 унция (28,3 грама) минута по-късно.

Макдугъл изключва случай 4 – жена, умираща от диабет, защото везната не е била добре калибрирана, отчасти поради „голяма намеса от страна на хора, които са против нашата работа“, което повдига няколко въпроса, на които Макдугъл изглежда не иска да отговори в своето писание. Случай 5 губи 0,375 унции (10,6 грама), но след това везната се поврежда, което повдига въпроси и за тези стойности. Случай 6 е отхвърлен, защото пациентът е починал, докато Макдугъл все още е настройвал везната си.

След това Макдугъл повтаря експериментите с 15 кучета и не установява загуба на тегло – което според него показва, че всички кучета определено не отиват в рая.

Макдугъл съобщава резултатите си през 1907 г. в списанието American Medicine и Journal of the American Society for Psychical Research. Той също така публикува статия в The New York Times.

Въпроси без отговори

Проучването на Макдугъл е с малка извадка и резултатите му са разнопосочни, така че дори по онова време е поставена под сериозно съмнение идеята, че той измерва душата. В защита на Макдугъл може да се каже, че той признава, че са необходими още измервания, за да се потвърди, че душата има тегло. Това не се е случило – отчасти по етични причини, а отчасти защото експериментите са малко… странни. В началото на 2000 г. един животновъд в Орегон се опитва да повтори експеримента с претеглянето на душата на дузина овце според книгата на Мери Роуч „Spook: Science Tackles the Afterlife“ (W. W. Norton & Co., 2005). Повечето от тях наддават между 1 и 7 унции (30 до 200 грама), въпреки че наддаването трае само няколко секунди, след което овцете се връщат към първоначалното си тегло.

Роуч съобщава също така, че д-р Джери Нахум (Gerry Nahum), инженер-химик и лекар, който по това време работи в Медицинския факултет на Университета Дюк, е разработил хипотеза, според която душата или поне съзнанието трябва да е свързано с информация, която е еквивалентна на определено количество енергия. Тъй като уравнението E = mc ^2 диктува, че енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат, тази енергия по същество може да бъде претеглена с достатъчно чувствителни електромагнитни уреди.

Към 2007 г. Нахум не получава финансиране за експерименти, които да докажат дали е бил прав. Сега той работи за Bayer Pharmaceuticals. (Роуч пише, че Нахум не се надява да постъпи като Макдугъл и да проведе тестовете си върху хора. Вместо това той обмислял да използва пиявици като обект на изследване.)

Изводът е, че науката далеч не е определила теглото на душата, нито дали душата изобщо съществува. Има вероятност този въпрос да бъде оставен на религиите.

Д-р Дънкан Макдугъл (Duncan MacDougall) (р. 1866 – п. 1920) е американски лекар – психиатър от Хавърхил, Масачузет, влизаа в историята с експеримента колко тежи душата, част от научно изследване, публикувано през 1907 г. Макдугъл предполага, че душите имат физическо тегло и се опита да измери масата, загубена от човек, когато душата напусне тялото. Той прави това с шест пациенти в момента на смъртта. Един от шестте субекта е загубил три четвърти от унция (21,3 грама). Макдугъл заявява, че неговият експеримент ще трябва да се повтори много пъти, преди да може да се получи някакво заключение. Експериментът е широко смятан за погрешен и ненаучен поради малкия размер на извадката, използваните методи, както и факта, че само един от шестте субекта отговаря на хипотезата. Случаят е сочен като пример за избирателно подбиране на данни. Въпреки отхвърлянето му в научната общност, експериментът на МакДугъл популяризира концепцията, че душата има тегло и по-специално, че тежи 21 грама.

Петър Димитров

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Източник: How much does the soul weigh?, Stephanie Pappas, Live Science