Проф. д-р Стоян Киркович – бащата на „Пропедевтика на вътрешните болести“
Днес се навършват 147 години от рождението на големия български лекар проф. д-р Стоян Киркович (1875 – † 1960 г.) – изтъкнат специалиет в областта на вътрешната медицина и един от основоположниците на Медицинския факултет в София през 1918 г.

Семейството
Роден е на 10 август 1875 г. в София в семейството на общественичката Рада Киркович и д-р Кирко Киркович, който е първият български лекар в града преди Освобождението.
Майката на Стоян Киркович е Рада Гугова-Киркович (1848-1941), известна възрожденска учителка и просветна деятелка. Родена е в Копривщица и произхожда от старинния род на хаджи Геро Добревич Мушек (1775-1854), известен килиен учител, който още през 1810 г. урежда в къщата си „домашно училище“. Даскал Геро по-късно служи за прототип на Хаджи Генчо, един от главните герои на Любен-Каравеловата повест „Българи от старо време“. Наследници на х. Геро Добревич са неговата дъщеря Иванка Герова (по мъж Гугова), първата преподавателка в Копривщенското девическо училище (1856), и именитият възрожденски книжовник Найден Геров (1823-1900).
Бащата на Стоян Киркович, д-р Кирко Киркович (1840-1877), е първият дипломиран български лекар в София преди Освобождението. Роден е в Сопот и произхожда от известния и голям Хаджи-Кирковски род. Завършва медицина в Москва през 1870 г. и около 2 години работи като лекар в Орловска губерния. През 1872 г. се установява на частна практика в Пловдив, където взема дейно участие в работата на местното училищно настоятелство. Д-р К. Киркович е поканен и изнася здравни и хигиенни беседи в читалището на града. През 1874 г. младият лекар се премества в София по покана на Йорданка Филаретова (1843-1915) и лекува християнското население. Освен успешната медицинска практика, той урежда и аптека със специалист фармацевт. Като руски поданик е заподозрян от турската власт в революционна дейност и е принуден да се завърне в Пловдив. Със съдействието на Найден Геров – вицеконсул на Русия в града, д-р Кирко Киркович и семейството му емигрират в Одеса. По-късно той се установява в Кроми, Орловска губерния, където работи като земски лекар. Заболява тежко от туберкулоза и умира в гр. Орел на 22.10.1877 г..
Проф. Стоян Киркович – живот и дейност
Стоян Киркович е роден на 15(28).12.1875 г. в София. Основното си образование получава в Копривщица и Пловдив. Завършил с отличие класическия отдел на Софийската гимназия (1893), младият Киркович заминава за Виена, където следва медицина по времето, когато Виенската школа е една от водещите в Европа.
По това време нейни водещи учение са Carl v. Rokitansky (1804-1875) – патолог, автор на хуморалното направление в медицината (учение за дискразиите); Josef škoda (1805-1881) – интернист от т.нар. „нова Виенска школа”, довел перкусията и аускултацията до съвършенство; Ferdinand v. Hebra (1816-1880), ръководител на известната дерматологична клиника във Виена, известен с проучванията си върху крастата, пемфигуса и други кожни заболявания. Той създава и оригинален лечебен метод за терапия на декубиталните рани – т.нар. „водно легло на Hebra”.
Стоян Киркович завършва през 1900 г. с отличие.
Завръща СЕ в България И работи последователно в Търново и Варна (старши ординатор) до 1904 г., когато, по решение на Върховния медицински съвет, е изпратен във Виена да специализира вътрешни болести в клиниката на проф. Е. Neusser – интернист и доверен консултант на редица високопоставени личности в Европа.
Негови учители и колеги са Franz Сhvostek (1864-1944), Norbert v. Ortner (1865-1935) и др.
Младият Киркович изгражда у себе си добро клинично мислене, усвоява методите за изследване и подхода към пациентите и ги прилага в практиката си по-късно.
По препоръка на проф. Е. Neusser д-р Киркович специализира 6 месеца и в медицинския център в Париж – Франция.
Д-р Ст. Киркович се обучава при световно известни преподаватели като интернисти Апаto1е Chauffard (1855-1932), Gеоrgе Widal (1862-1929), Luis Vaques (1860-1932), невролога Joseph Babinski (1875-1946) и др.; поддържа връзка с изтъкнати специалисти като Hans Eppinger (1879-1946) – ръководител на прочутата Първа терапевтична клиника във Виена; Gustav v. Веrgmann (1878-1955) – немски интернист, работил в Берлин и Мюнхен, както и с Franz Volhard (1872-1950) – известен клиницист и нефролог във Франкфурт на Майн.
Тук му е мястото да отбележим, че проф. H. Eppinger е един от лекарите консултанти при последното фатално заболяване на цар Борис III (1943), а под смъртния акт на българския монарх стои подписът и на проф. Стоян Киркович.
След приключване на специализацията във Виена проф. Е. Neusser издава на младия Киркович удостоверение, в което се изтъкват ерудицията и големите способности на българския лекар: „Високообразован в областта на вътрешната медицина както практически, така и научно, и извънредно способен да ръководи самостоятелно отделение по вътрешна медицина“.
След завръщането си в България (1906) д-р Киркович е назначен за ординатор I степен във Вътрешното отделение на Александровската болница под ръководството на д-р Богдан Чавов, който по-късно става управител лекар на здравното заведение. Тук младият д-р Киркович създава малка лаборатория, в която продължава някои свои изследвания върху левкоцитната формула при туберкулозно болни, започнати още през 1905 г. във Виена. В периода 1908-1914 г. Стоян Киркович е лекар на частна практика в София. През 1914 г. той е назначен за началник на новосформираното Второ вътрешно отделение при Александровската болница, където отново обзавежда клинична лаборатория и въвежда нови за времето си диагностични методи.
По време на Балканската и Първата световна война д-р Стоян Киркович е мобилизиран, като изпълнява последователно длъжностите лекар за поръчки към Щаба на действащата армия, началник на отделение и началник на военна болница с 1200 легла.
През 1917 г. към Софийския университет е създадена т. нар. „Факултетска комисия“ от 7 души, чиято основна задача е да подготви разкриването на бъдещия Медицински факултет към Софийския университет. Д-р Ст. Киркович е включен в състава на комисията и след това командирован в Германия и Австро-Унгария с проучвателна цел. След завръщането си представя доклад с две важни предложения: да се основе самостоятелна Катедра по патологична физиология (по това време такава не съществува в редица европейски университети) и да се създаде отделна Катедра по пропедевтика на вътрешните болести. Тези учебни звена съществуват и сега във всички висши медицински училища в България.
На 1.04.1920 г. д-р Стоян Киркович е назначен за редовен доцент и директор на Катедрата по вътрешна патология и пропедевтика. На 16.03.1923 г. той е избран за извънреден професор, а на 16.03.1927 г. – за редовен професор и като такъв ръководи Катедрата до своето пенсиониране през 1947 г. След смъртта му (14.03.1960 г.) тогавашното Министерство на народното здраве издава заповед, с която Катедрата по пропедевтика приема името на своя основател и дългогодишен ръководител – проф. Стоян Киркович.
Проф. Киркович развива през годините разнообразна и важна обществена дейност. Той е секретар на Дирекцията на народното здраве (1903), член на Върховния медицински съвет и временно негов председател. През 1907 г. д-р Ст. Киркович е назначен за член на Комисията за борба с маларията, където работи съвместно с д-р Пранчов (шеф на бактериологическия институт), д-р Б. Чавов и д-р В. Моллов (по-късно проф. В. Моллов). Изучаването на това актуално за времето си у нас инфекциозно заболяване води до приемането на Закон за маларията (1919), а по-късно, с финансовата подкрепа на Рокфелеровата фондация, и до разкриване на първата противомаларична станция в Петрич (1927) и специализирания противомаларичен институт в Бургас с неговите два филиала – в Елхово и Василико (1929).
През май 1908 г. в България се основава „Дружество за борба с туберкулозата“ и д-р Киркович става негов секретар. Той е основател и главен редактор на списание „Българска клиника“, както и дългогодишен член на Управителния съвет на Българския червен кръст. След неочакваната смърт на проф. Васил Моллов (22.12.1938 г.) проф. д-р Ст. Киркович поема и ръководството на Дружеството на интернистите у нас.
През учебната 1930/31 г. проф. Киркович е избран за ректор на Софийския университет. В трудна за страната икономическа ситуация той защитава преподавателския състав от съкращения и настоява при срещите си с министъра на просветата за приравняване на заплатите на професорите с тези на висшите съдии.
Чужд на светския блясък, странящ от приеми, тържества и чествания, проф. Киркович поддържа приятелски отношения с уважавани свои колеги – професорите Параскев Стоянов (хирург), Андрей Сахатчиев (рентгенолог), Димитър Стаматов (акушер-гинеколог), Атанас Теодоров (съдебен медик), Йосиф Фаденхехт (юрист) и др. В този дружески кръг той е увлекателен разказвач на случки от войните и от времето на създаване на Медицинския факултет.
Особено интересни са спомените на проф. Киркович за личните му срещи с видни лекари, както и многобройните „поучителни случаи“ от неговата богата медицинска практика. Освен това той е запален филателист със значителна колекция от марки, която редовно попълва и разширява. Своята богата лична библиотека проф. Ст. Киркович завещава по-късно на Катедрата по пропедевтика. Свободното владеене на немски, френски и руски език му дава възможност да следи в оригинал новостите в диагностиката и терапията на вътрешните болести.
Дълго се помнят неговите визитации в клиниката, където всеки пациент е лично преглеждан от него. Намира окуражителни думи за тежко болните, като приема, че „обнадеждаващата дума“ също е „помощ“: „Та, с какво друго може да помогне един лекар при безнадеждните заболявания, освен с една обнадеждаваща дума.”. Високоетичен, проф. Киркович се стреми винаги да опази лекарския авторитет и обсъжда медицинските пропуски с асистентите си извън болничната стая. Като човек високо цени порядъка, точността и дисциплината, които въвежда и в клиниката.

Пример за неговата изключителна безкористност е случаят с последното издание на учебника по пропедевтика, когато връща по-голямата част от хонорара с думите: „Аз преценявам, че трудът ми за преработка на книгата струва толкова“. Като основател, главен редактор и издател на „Медицинско списание“, проф. Киркович не реализира лични доходи, работейки изключително на „обществени начала“.
Участва в Първата световна война като запасен санитарен подпоручик, началник на 1-ва местна болница в Моравска военноинспекционна област. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, IV степен.
Проф. Киркович е автор на множество научни книги, сред които и някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. За негово върхово постижение се приема книгата „Пропедевтика на вътрешните болести“, излязла от печат за пръв път през 1931 г. и претърпяла впоследствие седем издания. Учебникът е всеобщо признат за класически труд в българската медицинска книжнина.
Стоян Киркович продължава със своята научва дейност чак до средата на 20-ти век. През 1930-та година става ректор на Софийския университет. След края на мандата си се занимава с изготвянето на първите два учебника по вътрешна медицина, писани от български автор. Част от неговата доктрина е известната народна фраза, че „преди да бъде лекар, лекарят трябва да бъде човек“. Хуманитарните му възгледи са отразени в наградата „Народен лекар“, която получава от правителството на БКП през 50-те години.
Въпреки постиженията си в академичните среди, Киркович остава скромен и не търси общественото внимание. Той поддържа тесни приятелски отношения с другите именити български лекари от началото на века, но никога не се опитва да се наложи като светска личност. По думите на неговите съвременници видният лекар страни максимално от организираните мероприятия, приеми и чествания и предпочита да прекарва времето си в приятелски беседи в тесен кръг.
В края на живота си, вече тежко болен, проф. Киркович е настанен в Правителствената болница за лечение. Няколко дни преди смъртта си той пожелава да бъде преместен в неговата клиника (стая № 8), за да завърши дните си там, където сам е лекувал, спасявал и окуражавал хиляди болни хора.
Умира в късната вечер на 14.03.1960 г. в ръцете на своите ученици лекари Ал. Станчев и В. Орешков. Така в Катедрата по пропедевтика завършва не само професионалният, но и житейският път на нейния създател и пръв ръководител, проф. Стоян Киркович. Днес тя съхранява неговата посмъртна маска, мозъка и сърцето му.

Академичната дейност на професор д-р Стоян Киркович му осигурява място в класацията на най-знаменитите български медици и академици. Именно по неговите лекции се ръководят стотици лекари, завършили в началото на миналия век. Заради това старозагорската университетска болница приема медика за свой патрон, като името остава непроменено до днес.
–––––––––––––––––––––––––––
Библиография:
- Тодев И. Кой кой е сред българите ХV-ХІХ век. Анубис, С., 1999, 67-69.
- Игов С. История на българската литература. СИЕЛА, С., 2001, 200-201.
- Енциклопедия България. БАН, С., 1982, т. З, 421-422.
- Станчев А. Стоян Киркович. – В: Стоян Киркович – избрани произведения. А. Станчев, Б. Банов (ред.). Мед. и физк., С., 1978, 9-52.
- Куртев В., В. Ганева и П. Серафимов. Дейци на българската медицина и здравеопазване. Мед. и физк., С., 1986, 176-177
- Петкова М. Развитие на клиничната медицина в България. В: Измерения на българската медицина. М. Апостолов (ред.). Тангра ТанНакРа ИК, 2000, 180-213.
- Петков П. Медицински и медико-биологични школи в България. Асклепий, 2005, 18, 136-138.
- Киркович С. Отворено писмо до д-р Ватев. Медицинско списание, 1909, 11, (№1/2), 70-77.
- Киркович С., Алексиев В. Върху комбинирани заболявания от петнист и повратен тиф. Медицинско списание, 1924, 8 (№ 8), 344-377.
- Киркович С. Клинични лекции. П. К. Овчаров, С., 1937, 46-59
- Уикипедия