Частните болници и проектът за промяна на Закона за обществените поръчки
Частните болници, при които над 50% приход идва от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), от държавния или общинския бюджет, стават задължени субекти по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това предвиждат промени в Закона за обществените поръчки, внесени от Министерския съвет, публикувани в портала за обществени консултации и срокът им е до 9-ти юли тази година.
Това означава, че от сега нататък закупуването на нужните им апаратура, лекарства и консумативи ще става след обявяване наобществени поръчки, които подлежат на държавен контрол, а не пряко от избран от тях търговец, акато беше досега.
Към момента възложители са само лечебните заведения, чийто собственик на капитала е общината или държавата. Тези, които са с поне две трети частно капиталово участие, са изключени от кръга на възложителите.
Измененията ще се отнасят и за медицинските, медико-денталните и денталните центрове, в които осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности, тъй като според закона и те са лечебни заведения – за извънболнична помощ.
По данни на НСИ към края на миналата година в България има общо 342 лечебни заведения за болнична помощ, 2098 – за извънболнична помощ, и 149 други лечебни и здравни заведения (в това число центрове за спешна медицинска помощ, хосписи и т.н.). Голяма част от тях се финансират с приходи от здравната каса.
Ако законът бъде приет в този му вид, те ще разполагат с два месеца срок да приведат дейността си в съответствие с чл. 244 и 245 от ЗОП. Тоест, трябва да приемат вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Ако пък средствата, които получават от ЕС и държавата, са на стойност над 20 милиона лева и броят на проведените поръчки е над 20 годишно, трябва да изградят и вътрешно специализирано звено като част от администрацията си.
Целта на промяната е да се уеднакви подходът при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения, тъй като е налице риск от налагане на санкции за българската държава по процедура за нарушение №2018/2268. Т. нар. вътрешно „in house“ възлагане.
Във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. вътрешно „in house“ възлагане и сключване на договори със свързано предприятие, промяната е, че юридическото лице – изпълнител няма право да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица. Предложена е санкция за нарушаване на забраната, както и публичност на сключените на тези основания договори, анексите към тях и извършените плащания.
Частните болници против клаузите в Анекса за заплатите
С оглед осигуряване на по-голяма конкуренция се въвежда забрана за отстраняване на кандидати и участници за формални несъответствия. „Възложителят не отстранява участник, когато констатираните недостатъци не променят по същество фактите относно липсата на основания за отстраняване и съответствието с критериите за подбор, съдържанието на офертата, както и предложенията в нея, които подлежат на оценяване“.
При част от основанията за провеждане на процедура на договаряне без обявление се ограничава възможността възложителят да покани само един стопански субект. С проекта се предлагат промени, част от които са свързани с европейското законодателство в областта, а други имат за цел преодоляване на констатирани проблеми в практиката.
