Анкета: Най-големите проблеми в болничното здравеопазване

Най-голям проблем в болничното здравеопазване са лимитите за дейността на лечебните заведения и недостатъчното финансиране от страна на държавата. Това показват резултатите от проучване сред мениджъри на лечебни заведения в рамките на проекта „Най-добрите болници“, проведено сред 73-ма управители на лечебни заведения през май 2022 г. Анкетата беше представена по време на дебата „Болнична помощ след COVID-19 – шанс за трансформация” на Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group.

Най-големите проблеми в болничното здравеопазване

• наличието на лимити за дейността – близо 32%;
• недостигът на кадри – 31%;
• липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата – 24% от болниците.
• качеството на здравните услуги – 3,51%;
• изискванията за нивата на компетентност – 1,69% от анкетираните.

Какво е приоритетно да се промени

• преразглеждане на цените на медицинските услуги – 78%;
• отпадането на лимитите на болниците – 66%;
• промени в Националната здравна карта и заложените в нея изисквания – 44%.
• официализирането на доплащането – 42%;
• замяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи – 40%;
• засилване на контрола – 7% от анкетираните мениджери.

Индикаторите за качество на болничното здравеопазване

• индикаторите за качество на болничното здравеопазване са преживяемост след лечение, брой рехоспитализации и оценка на удовлетвореността на пациентите – 61%;
• преживяемост след лечение – 23%;
• оценка на удовлетвореността на пациентите – 22%.

Кризата с кадрите в българското здравеопазване

• цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските специалисти, допълнителни социални придобивки и подкрепа според 82%;
• увеличаване на заплатите чрез изравняване на нивата в различните лечебни заведени – 20%;
• незадоволително ниво на нова апаратура и иновации в болниците – 29%;
• мащабна и спешна реформа в болничното здравеопазване – 84%;
• повече превенция на заболяванията – 56%;
• усъвършенстване на спешна помощ – 52%;
• повишаване на здравната култура на населението – близо 51%;
• електронно здравеопазване и дигитализация 45%.

5 стъпки за силна и устойчива болнична помощ

• проблемът с кадрите – 60%;
• поставяне на пациента в центъра на системата – 22%;
• повишаване на доверието в системата – 15%;
• анкетираните иновациите и дигитализацията – 4.41%;
• оценка на качеството – 1,5% от мениджърите, участвали в проучването.

За близо 66% от анкетираните болнични мениджъри състоянието на доболничната помощ в региона, в който работят е задоволително. Други 27% обаче посочват, че то е незадоволително. Едва 7% от болниците определят състоянието на доболничната помощ в техния регион като отлично.

“Увеличаването на цените в здравеопазването е около 6 пъти по-ниско спрямо останалата част от икономиката, ако се погледнат данните за инфлацията за периода от 2014 г. до април 2022 г.“, обясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП в рамките на дебата и цитира данни, според които индексът на потребителските цени за последните осем години е 26,2%, като половината от това увеличение е в последните 12 месеца. В същото време увеличаването на цените в здравеопазването е с 4,3%.

„Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 г. е нещо, което практически трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, така както трябва, сега щеше да се наложи да увеличим цените с 10%“, посочи д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и причината според него в момента медицинските дейности в българското здравеопазване да имат необходимост от 100% повишаване на цените.

„Трябват радикални решения от страна на законодателя по отношение на кадрите и стратегически подход по отношение на ограничените финанси. Националният рамков договор като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към реално договаряне между възложител и изпълнител на болнична помощ“, смята проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и член на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“.

––––––––––––––––––––––––––––

Проучването е проведено в периода 3.05.2022 – 23.05 2022 сред 73 мениджъри на лечебни заведения. То съдържа количествени и качествени въпроси, сред които има отворени и затворени въпроси. От болниците, участвали в проучването, 78% са многопрофилни, а 22% са специализирани. От гледна точка на собствеността 32% от отговорите са дошли от болници общинска собственост, следвани от частните – с 31%, 24% – са смесена (държавна и общинска собственост), а 12% – са изцяло държавна собственост. От лечебните заведения, участвали в проучването на Българска болнична асоциация, 73% нямат университетски статут, докато останалите 27% са университетски.