Без промяна на модела, правителството на промяната ще стане правителство на неоправданите надежди

Ако правителството на промяната не предприеме сериозни стъпки по промяна на модела, който ни докара до здравен, социален и духовен гастроезофагеален рефлукс, ще остане в политическата история като правителство на неоправданите надежди, каквито сигнали има вече от много страни на обществено-политическия ни живот.

Бившата десетилетна власт си отглеждаше хрантутници, манталитетен слугинаж, който заради непомерната си сервилност и недостижима пластика в навеждането, получаваше ръководни постове от партията ръководителка. Принципът, който ги държеше на власт, беше послушание и договорено разпределение по модела две за теб, едно за мен. Начинът на изпълнение на договореното е известен на работещите в системата, но обществото е глухо и нямо за случващото се – чрез близки на властта фирми, които печелят всички „търгове“, с „най-добрите“ оферти – „мозъчна мъгла“ за наивници.

Докато подчинените медии произнасят хвалебствени слова и пеят дитирамби във високия регистър за любимците на властта, подчинените им болници трупат дългове. Как се нарича стопанин, който не може да опази имуществото си?

Калпав човек.

Когато е калпав и онзи, който финансира и аплодира калпазанлъка, тогава калпазанлъкът е на държавно ниво.

Сред калпавите, с най-много дългове днес, по случайно съвпадение, се оказаха именно най-гласовитите по време на пандемията, които не слизаха от телевизионните екрани, плашеха и назидаваха, съветваха за мерки и теглилки, брояха починалите, разпределяха чувалите с трупове, размахваха пръст на живите, но не направиха онова, което се очакваше от тях – да сведат до минимум здравните последици за населението. Да предпазят най-уязвимите. Да не сме поне на челно място сред най-пострадалите, с най-много жертви от вируса. Няма защо да споменавам имена, защото по делата ще ги познаете. И по арогантността, с която управляваха и продължават да управляват академични общности.

Очаквам от новата власт повече решителност в разкриване на причините и търсенето на отговорност от управителите на болниците с най-големи дългове, които бяха обгрижвани от бившото държавно управление, а сега са се скрили като мишоци.

Това очакваме и от обществените медии, които години наред носеха памперси – да се окопитят, да се освободвт от страха и най-после да заемат мястото си на обществен коректив.