Ракът на яйчника – тихият убиец

По данни на Националния раков регистър в България всяка година се откриват 862 нови случая на рак на яйчника. В страната яйчниковият карцином е на пето място по честота сред злокачествените тумори при жените и на шесто място като причина за смърт. Смята се, че при 1 на 70 жени има риск от развитието му. Данните са публикувани в монографията „Рак на яйчника. Етиопатогенеза, диагноза и лечение“. Разговаряме с нейния автор – доц. д-р Елис Исмаил.

Защо ракът на яйчника е получил названието „тихият убиец“?

Ракът на яйчника заема трето място по честота на локализация, след рака на маточната  шийка и рака на матката, сред карциномите на женските полови органи, но е на първо място по леталитет. Причините за популяризирането на този тумор с другото има „silent killer” („тихият убиец“) са липса на симптоматика в ранните стадии на болестта, късна диагностика и липса на ефективен скринингов метод.

Какво е разпространението му в световен мащаб?

По света ракът на яйчника заема 7-мо място по честота на локализация и 8-мо място по причина за смъртност сред всички злокачествени заболявания при жените. Честотата на заболяването варира по региони, особено когато се сравняват страните с високо и ниско икономическо развитие.  В исторически план влияние на честотата на заболяването оказват репродуктивните фактори и промените в диагностичните методи. Тенденциите в общата честота на рак на яйчниците в периода от 1973-1977 г. до 2003-2007 г. показват, че процентът на заболеваемост от рак на яйчниците е стабилен в различните региони, въпреки че има значителни увеличения в Източна/Южна Европа (напр. Полша) и в Азия (напр. Япония), а намалява в Северна Европа (напр. Дания) и в Северна Америка (напр. САЩ).

А каква е актуалната ситуация в България?

На 30 юли 2018 г. се публикуваха последните данни на Българския Национален Раков Регистър по отношение на заболеваемостта от рак за 2014-та и 2015-та година. През последните 20 години (1995-2015 г.) стандартизираната заболеваемост (на 100 000 жени) от рак на яйчника има най-висока честота (13.6) през 2007 г., като през 1995 г. е била 10.2, а през 2015 г. е 12.0. Прави впечатление, че назад в годините заболеваемостта е по-ниска, в сравнение с наши дни.

Общият брой новодиагностицирани случаи на рак на яйчника през 2014 г. са 800, от които 199 (24.9%) са в първи стадий на болестта, 302 случая (37.8%) са в трети стадий, а останалите случаи са нестадирани. Въпреки съвременното развитие на диагностичните методи, ние откриваме това заболяване прекалено късно, когато прогнозата за пациента е лоша.

За 2014 г. град Варна е на първо място сред смъртност от рак на яйчника с 29 случая, на второ място е Бургас с 27 смъртни случая и на трето място е Велико Търново с 18 случая.

Бихте ли могли да изброите основни рискови фактори?

За съжаление точната причина за развитие на болестта е неизвестна. При 90-95% от случаите ракът на яйчника се развива спорадично, вследствие на клетъчни мутации, инактивация на протекторни фактори или загуба на тумор-супресорни гени (BRCA1/2; HER-2; K-ras; p-53). Тези тумор-супресорни гени помагат за възстановяване на неточности в ДНК и играят роля при стабилизиране на генетичния материал на клетките. Мутации в тях водят до рискове от развитие на рак на яйчника, карцином на млечната жлеза, както и други видове злокачествени заболявания. Жените с установени вредни мутации на тези гени имат 5 пъти по-висок риск за развитие на раковото заболяване, отколкото жените без мутации в тези гени. От друга страна, установена мутация в тези гени не дава гаранция, че носителят й ще развие някакъв вид карцином.

Освен генните мутации, други фактори, повишаващи риска от развитие на рак на яйчника, са: синдрома на Lynch – наследствен неполипозен карцином на дебелото черво, напредналата възраст на пациентките (особено постменопаузална), нераждали жени или жени с първа бременност над 35-годишна възраст, диета, богата на животински мазнини, водеща до повишено производство на стероидни полови хормони.

Как се диагностицира рак на яйчника и как протича лечението?

За поставяне на диагноза са нужни комплексни данни: анамнеза на пациента, лабораторни изследвания (туморни маркери), ултразвуково изследване, компютърна томография. Ултразвуковото изследване (УЗИ) и компютърната томография (КТ) са най-често използваните образни методи за диагностика. Чрез тях се визуализира туморната формация, нейното разположение, големина, наличие на асцит (свободна течност в корема). За точно поставяне на диагнозата от най-голяма значение е изследването да бъде направено от опитен специалист. Поставянето на диагноза е лесно, когато има видима туморна формация. По-трудни са случаите, в които няма оформен тумор, а злокачествените клетки от повърхността на яйчника се разпространяват в цялата коремна кухина и засягат перитонеум, черен дроб, тънки и дебело черво, слезка и оментум. Точно тези пациенти се диагностицират късно и представляват „предизвикателство“.

Стадирането на процеса е хирургично. Препоръчителното съвременно лечение е индивидуализирано, т.е. индивидуален подход при всяка една пациентка. Определящи фактори за това са възрастта, общото състояние на пациента, желанието на пациентката за бъдеща бременност, стадият на заболяването и хистологичният вариант на тумора. Хирургичното лечение е метод на пръв избор. Отстраняването на туморния процес и всички засегнати от него органи е най-важната цел. Сред нашите среди ние често казваме „Не е важно какво сме отстранили, а какво сме оставили в корема“. Целта на хирургичното лечение е да няма остатъчен тумор в коремната кухина.

Оперативното лечение при напредналите стадии изисква отлични хирургични умения и колаборация с коремните хирурзи, тъй като на един етап се налага както отстраняване на матката с двата аднекса, така и отстраняване на перитонеум при налични метастази, резекция на черва, резекция на черен дроб, отстраняване на слезка и оментум.

Като обзор мога да кажа, че при ранните стадии на болестта, когато туморният процес е ограничен в единия или в двата яйчника – отстраняването на матката с двата аднекса е достатъчно и прогнозата за преживяемост при пациента е добра.

При напредналите стадии хирургичното лечение се прилага само, когато можем да постигнем пълна резекция на тумора и пациентът е подходящ за това, в противен случай пациентите се подлагат на химиотерапия, рестадиране на процеса и отложена хирургия.

Коефициентът на 5-годишен период на преживяване е нисък, защото голяма част от жените се диагностицират късно. Възможно ли е да се увеличи процентът на откриване в ранен стадий?

В първи стадий на заболяването 5-годишната обща преживяемост на пациентите е по-висока от 90%, но в трети стадий тя драстично намалява на 30%-45%. 5-годишната обща преживяемост на пациентите е ниска именно поради откриването във висок стадий. Единствено чрез ефективен скринингов метод може да се повиши честотата на ранното откриване на заболяването. За съжаление обаче не съществува такъв скринингов метод, чрез който можем да увеличим процента на ранна откриваемост, тъй като първите симптоми могат да имат „различни лица“ – подуване на корема (асцит), оток на долни крайници, нарушение в бъбречната функция, плеврален излив и много други. В моята монография съм посочила доста опити в световен мащаб за прилагане на различни скринингови методи, но нито един от тях не е достатъчно ефективен и са отхвърлени.

Какво бихте посъветвали пациентите от една страна и лекарите – от друга?

Съветът ми към пациентите е да бъдат отговорни към здравето си и да посещават ежегодно акушер-гинеколог за профилактични прегледи, независимо че са в постменопаузална възраст, да обръщат внимание на най-малката промяна в техния организъм, да не се страхуват от това да чуят диагнозата, когато все още е рано, отколкото да изчакват във времето и процесът да напредва.

Към моите колеги – да бъдат с повишено внимание към пациентите с наследствена обремененост (пациенти с минала анамнеза за рак на дебело черво, рак на млечна жлеза), както и при тези с всички изброени горе рискови фактори, при нужда – извършване на генетични изследвания, а при затруднения – насочване на пациента към специализирано лечебно заведение.

Полина Маркова

---

Монографията „Рак на яйчника. Етиопатогенеза, диагноза и лечение“ на доц. д-р Елис Исмаил можете да намерите в книжарниците на МУ-Варна и в нашия онлайн магазин.