МЗ с нов проект за медицински стандарт за асистирана репродукция
МЗ публикува нов проект за медицински стандарт за асистирана репродукция, част от Наредба, с която се заменя отменената през 2020 г. от ВАС Наредба № 28 от 20 юни 2007 г. за дейности по асистирана репродукция.
Изисквания спрямо лечебните заведения по асистирана репродукция и пациентите не са напълно променени, а са отразени някои по-нови изисквания към дейностите и достиженията в тях през последните години, включително на европейско и световно ниво, както и регламент по отношение на донорството на яйцеклетки и сперматозоиди и постморталната репродукция, представляваща ембриотрансфер след смъртта на един от партньорите.
По отношение на партньорското даряване за индиректна употреба на сперматозоиди, както и при асистирана репродукция със собствени яйцеклетки, когато съответно мъжът или жената са HIV позитивни, и в двата случая когато лицата са на антиретровирусна терапия, с достигната оптимална вирусна супресия и неоткриваем вирусен товар за HIV, които се поддържат повече от 6 месеца при осъществен контрол и изразено становище от проследяващия специалист по инфекциозни болести, няма пречка за донорството на сперматозоиди, респ. за вземането на яйцеклетка, като за продължаване на асистираната репродукция, задължително се взема информирано съгласие от жената.
Предложена е промяна по отношение на възрастовата граница, в която могат да бъдат дарявани яйцеклетки – категорична долна граница на донора –18 навършени години, а горната граница – 38-годишна възраст е препоръчителна и преценката се прави индивидуално, въз основа на показателите за фертилност на жената.
Нова мярка, отнасяща се до съхранение на фертилитета, при наличие на потенциална заплаха от увреждането или загубата му по медицински или социални причини, като е конкретизирано, че това се отнася за онкологично болни пациенти и такива с автоимунни и ревматоидни заболявания, при които предстои гонадотоксична химио и/или лъчетерапия, съобразно препоръките на Консенсуса за запазване на фертилитета и репродуктивната способност при болни, на които предстои гонадотоксична терапия, приет на 19.01.2017 г. Мярка се отнася и за предпубертетната възраст, но с изричното съгласие на родителите/настойниците.
Биологично-лабораторните методи са допълнени с по-съвременния IMSI метод (вътрецитоплазмено инжектиране на морфологично подбрани сперматозоиди), който се различава от познатия метод ICSI по по-голямата прецизност, с която се подбират сперматозоидите. С оглед осъвременяване на клиничните методи се намалява максимално допустимият брой трансферирани ембриони, в съответствие с актуалните международни препоръки за превенция на многоплодни бременности. Шансът за бременност при един ембрион е 36%, а при два – 64%, при жени под 38 години. В концепцията на промяната е предвидено при налични неуспешни опити да се повиши броят на трансферираните ембриони, но е запазен балансът при възможност да се реализира едноплодна бременност.
Въвежда се ограничение за броя на даряванията на сперматозоиди или яйцеклетки при анонимното дарителство – до 5 пъти и определяне на минимален период между две дарявания – не по-кратък от 4 месеца. Ограничението в броя на даряванията на гамети допълнително допринася за намаляване на риска генетично свързани лица да се срещнат в популацията и да създадат потомство.
„Определянето на минимален период между две дарявания на яйцеклетки цели ограничаване на рисковете за състоянието на жените, тъй като извършването на хормонални стимулации и последващи фоликулни пункции на донори на яйцеклетки на по-кратък период може да доведе до преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв на донорите. Предвижда се също така изключение от случаите, при които не се разрешава ползването на донорски гамети и то е свързано с вече генерирани и криоконсервирани ембриони при дадена реципиентска двойка за целите на асистираната репродукция за създаване в поколението на бъдещ брат или сестра. Причините за въвеждане на това изключение са свързани с обстоятелството, че съществуват много репродуктивни двойки, които желаят да използват криоконсервираните си ембриони за създаване на потомство в семейството, но са възпрепятствани да направят това именно поради достигане на максимално допустимите реализирани бременности с дарени от партньорите сперматозоиди или овоцити или достигане на максималния брой реализирани цикли на инсеминация с донорски сперматозоиди от партньора, без да е известно до момента колко бременности са получени в резултат на тези инсеминации“, казват от МЗ.
Изключението за извършване на асистирана репродукция с криоконсервирани ембриони, след като единия партньор е починал, се отнася само за случаите когато починалият партньор е мъжът и едновременно са изпълнени условията за писмено удостоверено волеизявление приживе за разпореждане с криоконсервираните ембриони след смъртта му, реципиентът да е същата партньорка, с която е планирана и провеждана процедурата по асистирана репродукция, да са изминали не по-малко от 12 и не повече от 36 месеца от смъртта на партньора и преди процедурата партньорката да е преминала през психологическа консултация.
От всички възможни хипотези на постморталната репродукция (като например извличане на сперма от починал мъж, използване на замразени сперматозоиди от починал мъж и пр.), се допуска само най-непротиворечивият случай – използване на вече създадени ембриони, които със самото си съществуване са доказателство за волята и желанието на партньорите да имат общо поколение. Заложените критерии за допустимост на постморталната репродукция, обезпечават и риска от вземане на прибързано и емоционално решение от жената.
От Министерството подчертават, че мотивите по отношение на постморталната репродукция при значително ограничени условия на осъществяване, имат за цел да провокират обществения интерес по темата и да бъдат представени повече мнения по нея, за да може да се вземе обективно решение относно въвеждането на тези разпоредби в националното законодателство.
