Здравеопазването в България – много болници – малко доволни

Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране), но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация (НПО). Изследването е част от дейностите по финансирания от Фонд „Активни граждани“ на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването”.

Проучването, чиято основната цел на проекта е чрез иновативна електронна платформа за консултации и дебат в здравеопазването да се повиши гражданската
осведоменост, да се гарантира възможност за пациентско застъпничество,
вкл. чрез предлагане на законодателни промени от пациентски групи,
вземащи решения на регионално и национално ниво, анализирайки финансирането, организацията на доболничната и болничната помощ и достъпът до тях, показва как работи здравната система в България.

Изводът, който се налага е, че България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари), болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ, съществуват сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.

Според изводите от изследването финансирането на системата не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга изцяло липсва. Наблюдават се и големи различия между областите по отношение на достъпа до здравеопазване и здравните резултати.

Според доклада „Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването“, базиран на изследването, ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот – от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. По отношение на очакваната продължителност на живот обаче България се представя най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години продължителност на живот е най-ниска от всички страни – с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8.9 г. по-ниска от тази на първенците Испания.

„Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ“, отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика в рамките на представянето на проучването.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г. (последните окончателни). По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия  (11.7)%) и Франция (11.1%), а най-малко – Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15.6% от общите разходи, което отново е най-висок показател. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01% от брутния вътрешен продукт (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

Добро общественото здравеозване означава добра правна регулация

НЗОК е основен платец на здравни услуги в България – тя разпределя между 70 и 80% от общия
публичен ресурс за здравеопазване. Касата заплаща следните дейности:
• здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ;
• здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ;
• здравноосигурителни плащания за дентална помощ;
• здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност;

• здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични
храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната;
• здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни
оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на
болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните
медицински услуги;
• здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната
медицинска помощ;
• здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ;
• други здравноосигурителни плащания.

Според данни, предоставени за проучването от НЗОК за периода 2019 г. – 2021 г. средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2.07 млрд. лв. до 2.65 млрд. лв. и са над 50% от общите разходи. В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв. Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5 – 6 пъти. Обяснението може да се търси във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа.

Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2.2 млн. „Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на Ковид броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием“, констатират анализаторите.

Въпреки недобрите резултати по отношение цялостната ефективност на системата, анализът на данните от европейското здравно интервю за 2019 г., чрез което Евростат и НСИ изследват мнението на пациентите, показва сравнително висока удовлетвореност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи.

Достъпът до здравеопазване на българите е много по-удовлетворен е много по-висок от средната за ЕС, но финансовите ограничения, сатези, които се оказват пречка. Причината може да се търси в липсата на сериозни ограничения в достъпа до здравеопазване у нас, тъй като страната разполага с много широката мрежа от лечебни заведения. Това осигурява физическо наличие на болница или лекар в близост до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.

Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва

Целия доклад може да видите ТУК.