Добро общественото здравеозване означава добра правна регулация

Успешната здравна реформа може да гарантират както правата и достойното отношение към лекарите медицинските специалисти, така и на пациентите. Те са основополагащи за просперитета и благоденствието на нацията. Колкото хората са по-зрави, колкото по-ефикасно са лекувани, толкова общественият, икономическият и социалният живот ще бъдат на по-високо ниво, а индексът на лично щастие ще се увеличи в пъти. На въпросите на журналистката Диана Ленкова, по повдигнатите теми, отговаря адв. д-р Мария Петрова, експерт по медицнско право.

Хибридният модел

Национaланата пациентска организация е най-голямата, по смисъла на закона, у нас, обединяваща над 100 други пациентски организации на хора с различни заболявания и проблеми и фокусът на ефективността на нашето здравеопазване, защото с нарастващите пари за здравеопазване, въпросите, които си зададох бяха: тези пари достатъчни ли са и ако не са – защо? Защото са малко, или защото са зле управлявани? Във връзка с това, с наличните пари, които имаме, предложихме да се разгледа един „хибриден модел“, в който, докато не постигнем това – превенцията и профилактиката да са с превес – т.е. здрави хора, които се профилактират, отколкото болни хора, които се лекуват, защото българинът лежи най-много в болница и е най-болен, според докладите. Да лекуваме хронично болните, но в същото време да залагаме на строга превенция и профилактика, до момента, в койтп превенцията и профилактиката не вземат връх и да нямаме толкова много хронично и активно болни. Само тогава ще можем да имаме социален и икономически растеж.

Българинът и профикактиката

Ние може и да страдаме от балкансия си манталитет, но донякъде, това е и въпрос на регулация. Ако имаме строги правила, както е Западните страни и Канада, например, където за пропуснат профилактичен преглед се отнемат част от здравноосигурителните права. Българинът все още е свикнал с безлпатното здравеопазване, което много често се бърка с безвъзмездното. Здравеопазването ни никак не е безплатно, българинът доплаща над 38% над това, което се полага.

Образованието е важно, но самата организация е още по-важна. Ако българинът има по-добър достъп, ако имаме електронно здравеопазване и ако променим манталитета и на самите лекари, когато човек отива на профилактичен прегелд да не чува: „Ама какво ти е в крайна сметка? Защо дойде?“

Много са факторите и възможностите, които могат да се направят, но според мен, основното нещо, върху което трябва да се фокусираме, е къде са „пробойните“ на сегашната система на здравеопазването и как те могат да бъдат преодолени най-вече чрез създаване на прозрачно електронно здравеопазване, а не просто не електронна рецепта или досие.

Хартиената медицина

На хартия нещата се лучват много тромаво и бавно. Хартиената медицина е нещо много страшно. Тя има няколко компомнента. В края на 70-те години на миналия век в световен мащаб се зароди т.н. „дефанзивна“ – защитна медицина. Тя се прави за две неща: или лекарите, практикуващи високорискова медицинска дейност, отказват да я практикуват, поради страх, че ще бъдат съдени или, че ще им се увеличат застраховките, или, за да се презастраховат, започват да изследват „свръх“ своите пациенти.

Ние, освен че практикуваме дефанзивна медицина, си я доразвихме и в хартиена. Много често в България пациентът се губи по кривите клинични пътеки и не стига до своето здраве. Всичко се случва на хартия. Ако някой физически го е пренесъл в компютър, това не прави здравеопазването електронно, дигитализирано и сигурно. Много често в епикризата се отразява едно, а пациентът е лекуван за друго. да ви припомнп, че и бившият служебен министър на здравеопазването се оказа, че е бил лежав на приятелски начела в „Пирогов“, а в същност не бил лежал.

Хартиената медицина е това – пишем едно, а излиза друго, а същността на медицианската документация е да знаем какво е състоянието на пациента, да може той да потърси второ мнение, да може следващият лекар да се ориентира какво е било преди него. А отчетната функция за пред Касата, „източването“, както се нарича в обществото, по състава на престъплението, под което подвеждаме за това е документна измама. Защото всичко се случва на хартия.

Ефективността на бюджета за здравеопазването

Не съм финансист и не мога да управлявам бюджети, но моето експертно мнение за това е, че първо трябва да имаме прозрачност – прозрачност на данните и добра прогноза. От тук нататък има няколко важни компоненти, които трябва да са в съвкупност, за да имаме добър бюджет, респективно ефектиност на здравеопазването: институционален – т.е. какви институции има в здравеопазването, как са ситуирани те, какви са техните дейности, права, задължени и в каква колаборация са те помежду си; нормативен – т.е. какви правила проемаме, и как законът се отразява на медицината в частност; обществен компонент – какви са възможностите на самото общество да влезе в неща; механизъм на взаимодействие между тези компоненти.

Ако трябва да ги обединим, трябва ни прозрачност, електронно здравеопазване, за да преценяме къде трябва да се „наливат“ пари.

Тогава, тези 20% от хората, починали от т.н. „предотвратима смърт“, можеха да бъдат живи, ако нещо неше направено, организирано, преди това. За мен това е един критичен показател за българското здравеопазве и червена сигнална лампа, че някой, нещо трябва да направи.

Като начало това е електронното здравеопазване и анализ, за да можем да се поучим от грешките си и да създадем протоколи.

Дългосрочните стратегии

Дългосрочните стратегии в нашето здравеопазване определено липсват. Големият дефицит на българското здравеопаазване е, че то е „популистка сфера“. Честата смяна на управленията не водят до дългосрочна стратегия. Обукновено се стига до някаква идея, въпрос нашанс дали тя ще се реализира. какво ще случи след 4-6-8-12 години никой не си е направим труда да помисли. Политиците мислят тук и сега, до следващите избори.

Много често хората бъркат конституционно закрепеното право на здревеопазване с право на здраве. В Конституцията пише, че имаме право на здравно осигиряване и според пакета, ни се полагат някакви услуги.

Като общество не сме дорасли да оценим здравеопазването като значимост, така че да го търсим в дългосрочна стратегия. И както преди избори лавираме и се „лашкаме“ насам-натам, така се отнасяме и към здравето.

Виждате и пандемията как се отрази. Една голяма част от експертите след това се явиха с политически амбиции, включително и такива, които остро бяха заяви, че няма да се включват в политиката.

Пандемията и уроците, които произтичат от нея

Категорично не сме си научили урока. Цялата стратегия на управление на еподемията не беше базирана на т.н. „медицина, базирана на доказателства“, а беше политугодна.

И преди съм изказвала идеята, че медицината, трябва да се сравнява с авиацията. наричам го „черна кутия“ за здравеопазването. С годините авияциата става все по-надеждна, защото грешките се анализират и отстраняват.

Мисля, че „черната кутия“ за здравеопазването ни трябва да бъде проложена сега за пандемията – анализираме, виждаме къде са проблемите и ги отстраняваме. Правим обучения, създаваме протоколи, въвеждаме електронно здравеопазване, така че да не може онези, както ги наричаме олигарси в здравеопазването да не могат да вмешателстват въз основа на своя чисто финансов интерес. Тогава здравеопазването ще пази здравето.

Общественото здраве минава през правна регулация. Ако разчитаме на това, всеки да прави каквото реши – да се върнем към пандемията. Обществено здраве трябва да е над нашите права, но нещата, които то изисква то от нас трябва да бъдат така регламентирани, че ние да не се чувстваме обществено ограничени.

„Болките“ в държавните болници

„Мъртвите души“, които само на хартия фигурират в дадена болница, за да може тя да извършва нейност по съответната клинична пътека, без реално да има работещ специалист. Проблемът съществува в почти всички държавни болници, дори в големите градове.

Договорите за управление и контрол на управителите на болниците като търговски дружества, са необходима часр, но всеки, който е имал бизнес значе, че първо се генерира приход, от него да се премахват разходите и чак тогава останалото – печалбата – се разпределя между тези, които са заслужили.
Държавните болници страдат от това, че техните управители получават процентно съотношение не от реализираната печалба – т.е. след заплащане на консумативи, заплати на персонала и т.н. а от приходите. Така заплатите на тези управители се явяват еднин съществен разход, който с времето все повече се увеличава, на фона на медицинските сестри, които протестират за смешни ниските си заплащания на фона на абсурдното решение да се прави реформа във възнагражденията чрез Националния рамков договор – за пореден път се прави нещо, което Законът за здравното сигуряване не позволява.

Не е лесно да се управява болница, възнаграждението трябва да е подобаващо, но правилно калкулирано, без това да води до обструкции или да е във финансова тежест на лечебното заведение!

Що се касае до заплащането. Никой в една болница или в здравеопазването изобщо, не бива да взема смешни пари. Трябва да се прави разлика между това да се управлява добре, управленската стратегия да бъде последователна. Със Закона за публичните предприятия се довнесоха правила за начина, по който се избират управителите на тези лечебни заведения. Всички от тях представя писмена стратегия за това как ще управлява, но след три години се вижда разминаването в нещата, които са заложили като таргетни и това, което се е получило.

Българските лекари работят много, а медицинските сестри са на изчезване и едните, и другите са на ръба на бърнаута, трудно се справяр със задълженията си – пороци, които се трупаха през годините.

Не може да „източваме“ по този начин системата за сметка на редовия лекар, мед. сестра и санитар, и разбира се, пациентите, защото всички тези фактори, в крайна сметка се отразяват и върху тях.

По закон лечебните заведения не могат да генерират спекулна – търговска – печалба, но може да се направи формула, по която, след като се приспаднат разходите и чак тогава, от това, което остава, да се плати на управители и пак с уговорката, че да управляваш болница не е лесна работа. Те трябва да са добре платени, но не по такъв начин.

Добър лекар не означава добър управител

Не може да се избяга от търговските дружества, най-малкото, защото Европейското законодателство не позволява друго. Проблемът у нас, че не управляваме бизнеса си добре, че нямаме реална конкуренция. И това че един управител е добър хирург и е изкарал след това 200 часа обучени по здравен мениджмът, това не го прави добър мениджър. Добрите лекари да се оставят в операционните и кабинетите, а начело на болниците да застанат експерти, които наистина имат представа от управление. Не всичко да се делегира на секретарката, на юриста и финансиста и резултатът да е болници с милиони задължения.

Мъчно ми е, че макар парите за здравеопазване като таблици и бюджет да растат, аз виждам в провинцията едни все по-западнали болници, едни все по-обезверени лекари, които буквално чакат да се пенсионират и не е ясно, който ще заеме местата им.

Здравеопазването у нас – програми, без дългосрочни стратегии

Експертите, които следят само цифрите, но не и процесите твърдят, че достъпът до лекарите и специалистите у нас е много лесен, за разлика от някои европейски страни, но представителната извадка София не важи, ако сте един човек от Малко Търново, например.

Недоверието в СЗО и за медицината, базирана на доказателства

В стратегиите си, особено по време на пандемията, се позовавме предимно на СЗО. Но в медицината, базирана на доказателства, има проучвания, има събрани и анализирани данни и време, което след като мине, можем да кажем дали едно лечение или поведение е било правилно или трябва да се промени.

Пандемията беше изненада за всички ни, но тези стратегии, които се налагаха, не бяха основани на медицина, базирана на доказателства, а повече на политика. Оттук хората имат недоверии към СЗО. Когато имаш противоречиви становища или рязко сменяш курса при не толкова променени условия и обстоятелства, или при не толкова добре подбрани данни, разбирам безспокойството на хората.

Здравната ни стратегия не може да бъде базирана само на това, което казва СЗО, защото едно е да гледаш цифрите, а друго да познаваш процеса, както и обществения фактор, дори манталитетът на различните общества е различен.

И тук въпросът е не дали да отречем СЗО, а доколко ще се вслушваме в това, което казва, да не базираме стратегиите си въз основа на данните, които някой е смлял, без да познава процесите.

Разговорът води Диана ЛЕНКОВА, 7/8 TV; „Студио Хъ“