Анексът – доказателство за сбъркания модел на финансиране на здравеопазването у нас
„Анексът към Националния рамков договор (НРД) вече е публикуван. Този анекс е поредното доказателство за дълбоко сбъркания модел на финансиране на здравеопазването в България. От абсурдното договаряне между БЛС и НЗОК до плащането по клинични пътеки. Ама това, май го казвах преди повече от десетилетие…“. Така започва коментара си д-р Стефан Константинов, изпълнителен директор на СБАЛО Дървеница, бивш министър на здравеопазването.
Какво да кажа за него? Официално беше представен като механизъм, чрез който се увеличават заплатите на работещите в болниците.
Само дето предлаганият механизъм е подобен на този, при който човек се повдига, дърпайки се за ушите си.
Защо?
Защото колкото и да се повишават цените на клиничните пътеки, ако няма същото увеличаване на бюджета на болниците (сумата, до която касата се задължава да плати извършена дейност), то реално повече пари в болниците няма да влязат.
За сега бюджетите са същите и изглежда да останат такива, гледайки този на НЗОК за болнична помощ.
В същото време ръстът при цените на консумативи, електроенергия, услуги е в проценти, представени в двуцифрено число. Което значи, че ако бюджетът на болницата не е увеличен поне с толкова, колкото е инфлацията, то реално сметката на края е със знак минус.
А пък уникалното изобретение за една и съща дейност да се плаща по различни цени на болниците в същност ни подсказва, че колкото едно лечебно заведение е по-богато, то ще става по-богато. И обратно, колкото е по-бедно, ще става по-бедно.
Това ли е търсения ефект – преструктуриране чрез финансова странгулация?
