Стратегията на промените в здравеопазването
Здравеопазването е от най-консервативните системи и промените там трябва да се правят възможно най-бавно и най-внимателно. Затова и ние смятаме да направим реформите публично, като отчитаме мнението на всички, бавно, внимателно и без резки движения. Това е правилната стратегия според доц. Антон Тонев, председател на комисията по здравеопазване в парламента и един от „моторите“ на предлаганите промени. Ето как доц. Тонев определя приоритетите на управляващите в сектора здравеопазване.
Електронно здравеопазване
Електронно здравеопазване и електронно досие като програма минимум.
Шест-осем-девет месеца след проведено обсъждане, „Информационно обслужване“ и МЗ, трябва да въведат ефективно електронното здравеопазване.
Извънболнична помощ
Използване на специализираната извънболнична помощ по-пълнощенно и това налага промяна водеща най-вече намаляване на броя на хоспитализациите у нас.
Това трябва да стане по начин, който не ограничава достъпа до здравна грижа – напротив – запазвайки предимствата на системата предимството на системата ни за лесен достъп до здравни услуги.
Големият брой хоспитализации всъщност е преразход – заплаща се три пъти за едно и също нещо – веднъж за хоспитализации, които са можели да бъдат избегнати, втори път – през НОИ – за болнични след излизането на пациента от болница, и трети път – индиректно чрез икономическия ефект от загубените работни дни на пациента.
Ако броят на хоспитализациите бъде намален, ще има по-малко хора, пролежали ненужно в болница, ще има по-малко дни за болнични и повече работни дни за икономиката.
За да се случи това, ние трябва да подпомогнем специализираната извънболнична помощ да поеме част от тази дейност. Голяма част от тези услуги могат да бъдат получени чрез амбулаторни процедури, които пък освен в сградата на болницата, могат да бъдат извършвани и в извънболничната помощ.
Дефицитът на специалисти и високотехнологичната апаратура в извънболничната помощ е очевиден. В ход са обсъждания между управляващите и Министерството на иновациите и развитието, което е принципал на ББР, възможности за получаване на нисколихвени кредити от тези ДКЦ-та за подобряване на инфраструктурата им и за покупка на апаратура, законова форма, под която това да стане. Алтернатива е с тази високоспециализирана апаратура да работят специалисти след определена възраст, за които старционарната работа вече е по-тежка.
Преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи в болничната помощ
Основната разлика със сегашния модел е, че той лекува едно заболяване и имаме възможност да го лекуваме планово в рамките на месец, а следващия месец може да се да лекува друго заболяване.
Клиничните пътеки са приемлив финансов инструмент за държавата, тъй като разходите се разтеглят във времето, но е предпоставка за забавяне на други видове лечение и диагностики с месец, води до влошаване на здравословното състояние на пациента, стимулира повишаването на броя на хоспитализациите.
ДСГ не само е възможност диагностично-лечебните процеси да се осъществяват по-бързо, но и възможност за по-справедливо заплащане на тежките пациенти, тъй като за тях се извършват по-големи разходи и са неизгодни за малките лечебни заведения, които предпочитат да ги препращат на големите болници.
Проблемът с кадрите
Комплексен подход – по-добро заплащане, по-добри условия на труд и възможност за кариерно развитие.
Да се раздели възможността един човек да заема едновременно и позицията на административен ръководител на лечебния сектор, и административен ръководител на научния сектор в иниверситетските болници. Да може да се кандидатства за една от двете позиции, но не и едновременно за двете.
Инструмент в заплащането на болничната помощ, специални финансови потоци, които да са за млади лекари. Къс сегашния начин на заплаяане да се прибавят и допълнителни средства – напромер, отделение, в което има млади лекари да получава повече средства за същия обем свършена работа.
