Неслучващата се реформа в спешната помощ
90% от спешните животозастрашаващи случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути, останалите в интервал, по-голям от 40 минути, а структурите за спешна помощ трябва да са разположени така, че 80% от населението в този регион да е на не повече от 20 км от тях. Това беше залегнало в проекта на Министерството на здравеопазването (МЗ) преди… 11 години.
Проектът „Спешната медицинска помощ в България” имаше амбиция при наличие на политическа воля и обществена подкрепа концепцията да се реализира за период от 3 до 5 години – това беше залегнало в концепцията на тогавашния екип на МЗО.
11 години след това реформата все още не се е случила.
Преди 11 години в концепция за реформа на спешната помощ бе заложено въвеждането на парамедици – добре обучени хора, които ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациента до пристигане в болница. За обучението на парамедиците се предвиждаше създаването на курсове до 2 години в акредитираните структури.
За парамедици се говори и днес – говори се.
Икономистите твърдят, че необходимите средства за новата система за спешна медицинска помощ годишно са минимум 150 млн. лв. В проекта беше посочено, че заради социалната значимост на спешната помощ държавата ще остане основен източник на финансиране, но трябва да бъдат търсени и включвани допълнителни източници.
Обучение на безработни младежи за парамедици
В задънена улица от преди шест години остава и инициативата за обучение на младежи за парамедици по схема, финансирана по линия на европейската инициатива за младежка заетост на Европейския съюз. Седем центъра за спешна помощ в България трябваше да извършват обучение на парамедици по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за 26 млн. лв. А целта – да се открият икономически неактивни младежи до 29 години, които да бъдат обучени, за да могат да започнат работа. Идеята беше младежи, регистрирани в бюрата по труда като търсещи работа, ще получат възможност за безплатно обучение, с което да придобият квалификация за парамедик.
Съществувала е и отделна програма на Министерството на здравеопазването, която дава възможност на 3000 души, които работят в спешната помощ, да минат през допълнителни обучения.
Инвестиции в обучение на кадри от системата
Преди пет години стартира друг проект, който целеше инвестирането в кадри за спешната помощ у нас. Близо 7 хил. лекари и други професионалисти от спешната медицинска помощ ще бъдат обучени по проект, финансиран по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Да бъде създаден Национален център за обучение и квалификация в системата за Спешна медицинска помощ, включително и на парамедици, предвижда инициативата, когато министър на здравеопазването е Илко Семерджиев.
Повишаване на знанията и уменията на здравните специалисти
Обучение на всички работещи в системата на Спешната помощ – лекари, фелдшери, медицински сестри, парамедици по учебни програми, различни за отделните видове служители в системата. Идеята на Семерджиев е също така да бъде изградена „по-динамична среда за обучение на парамедици, за да може кадровият потенциал на спешната медицинска помощ да бъде завършен“.
В плановете е заложено и разработването на методики за периодична оценка на квалификацията и професионалните умения на работещите в спешната помощ, както и периодични проверки на квалификацията на работещите.
Основни цели на МЗ през 2022 г.
Триажната система
Триажът е система, въведена през 2016 г., е сериозно нововъведение, тъй като съгласно стария стандарт по спешна медицина, единствен в света, определя за спешен „всеки пациент, който счита себе си за такъв“, което е деформирало и очакванията на обществото към спешните екипи, а оттук и същността на тяхната работа.
Спешната помощ – приоритет за всички правителства
Инвестирани са милиони – национални и евросредства, приети са стратегии и концепции за реформа в спешната помощ. Към момента продължават и програмите за допълнителни обучения на кадрите в системата, но резултати от мерките и вложените средства не са налице. Напротив, пациентите трупат жалби срещу болниците основно за лошо или забавено отношение към пациентите, но въпросът „Защо не се случва реформата в спешната помощ?“ остава.
