Какво става когато щитовидната жлеза „не работи“?

Щитовидната жлеза (на латински glandula thyroidea) е жлеза с вътрешна секреция, чиито хормони изпълняват важна роля в регулацията на метаболизма на тялото, психиката, нервната, сърдечно-съдовата и храносмилателната системи, черния дроб, мускулите, обмяната на веществата и др.

Анатомия на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Има форма на пеперуда, тежи около 25-30 грама и се разполага в предната част на шията. Изградена е от два лоба – десен и ляв, които се свързват помежду си с мост (истмус). Щитовидната жлеза е изградена от фоликули, които имат овална форма и са изпълнени с течност, наречена колоид. Фоликулите от вътрешната страна са покрити с фоликуларни клетки, наречени тиреоцити. Те произвеждат щитовидните хормони трийодтиронин – Т3 и тироксин – Т4 или т.нар. тетрайодтиронин. Около фоликулите се разполагат парафоликуларни клетки, които произвеждат хормона калцитонин. Той има отношение в калциево-фосфорната обмяна.

Функции на хормоните на щитовидната жлеза

• Регулират растежа и развитието
• Усилват базалния метаболизъм, като влияят върху кислородната консумация и телесната температура
• Действат върху нервната система: хипотиреоидизъм – апатия; хипертиреоидизъм – свръхвъзбудимост
• Увеличават гликолизата и синтеза на холестерол в черния дроб
• Действат в мускулите – свръхсекреция – миопатия; намалена секреция – забавени сухожилни рефлекси
• Стимулират калциевата и фосфатна обмяна
• Повишават катехоламиновата чувствителност на сърцето (тахикардия при хипертиреоидизъм)
• рТ3-слаб агонист. Образува се в големи количества от Т4 при хронични заболявания, гладуване, във фетуса

Как се регулира функцията на щитовидната жлеза

Подобно на всички всички ендокринни жлези, функцията на щитовидната жлеза се регулира от хипоталамуса и от хипофизата в мозъка. Всяка една жлеза влиза в т.н. оста хипоталамус-хипофиза-ендокринна жлеза и по този начин трите нива са в съвършен баланс. Един от хормоните, който отделя хипоталамусът е тиреотропин рилизинг хормон (TRH). Той стимулира отделянето на тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ, TSH) от предния дял на хипофизата. ТСХ стимулира щитовидната жлеза да произвежда хормони и да ги отделя в кръвообращението. Когато периферните хормони (Т3 и Т4) са във високи количества, хипоталамусът и хипофизата намаляват образуването на рилизинг и стимулиращи хормони. По този начин трите звена са в съвършен баланс на принципа на обратната връзка.

Нарушенията във функцията на жлезата се делят на две големи групи:

• хипофункция,
• хиперфункция.

Симптоми, свързани с хипофункция на щитовдната жлеза

Най-честата причина за хипофункция на жлезата е тиреоидитът на Хашимото, наричан още лимфоцитен тиреоидит на Хашимото – автоимунно заболяване, при което се позивират тиреопероксидазните антитела (ТРО Аb), наричат се още анти-ТРО или микрозомални антитела (МАТ), както и тиреоглобулинови антитела (Tg Ab, TAT).

Наличието на антитела води до намалена функция на жлезата и това смущава синтеза на щитовидни хормони. Резултатът е намалена продукция на хормони и хипотиреоидизъм.

Най-често симптоми при намалена функция на щитовидната жлеза

• Забавяне на сърдечната дейност – при намалени функции на щитовидната жлеза се отчита по-забавена сърдечната честота, при хипер функция тя е ускорена.
• Умора.
• Отпадналост.
• Повишена сънливост.
• Нарушения в паметта.
• Забавяне на мисловния процес.
• Липса или нарушаване на концентрацията.
• Промении в настроението – липсата на сили или обратното „когато не можем да се спрем“ е възможно да се дължи на проблем с щитовидната жлеза. При намалени функции обикновено се изпитва необяснима умора, действията, движенията, говоренето, мисленето са забавени и мудни. При хипотироидизъм има склонност към изпадане в депресия. Почти огледално е състоянието при повишена функция на щитовидната жлеза. Тогава е налична тревожност, постоянно безпокойство, раздразнителност и проблеми със съня. Наблюдава се свръхактивност, която обаче изведнъж отнема силите на засегнатия в по-късен план.
• Наддаване на тегло.
• Косопад, чупливи коса и нокти. При какъвто и да е проблем с щитовидната жлеза хипо- или хиперфункция, се проявява проблемът с окапването на косата. При терапията косопадът прекратява.
• Отоци.
• Депресия.

Причини за повишена функция на щитовидната жлеза

• Най-честата причина за хиперфункция на щитовидната жлеза е Базедовата болест,
• Доброкачествени образувания с хормонална активност (възли), злокачествени образувания на жлезата,
• Тиреоидит на Хашимото с хиперфункция (среща се много рядко) и други.

При Базедова болест се образуват антитела срещу рецепторите, с които се свърза ТСХ. Заболяването е автоимунно. При всички пациенти се позитивират антитела срещу ТСХ рецептора, а при някои и ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и МАТ (микрозомални антитела).

Симптоми при хиперфункция на щитовидната жлеза

• От страна на нервната система симптомите са нервност, раздразнителност и емоционална нестабилност, тремор на ръцете.
• От кардиологичните симптоми най-чест е тахикардията, която може да се появява при покой, при физически усилия или по време на сън.
• Редукцията на тегло в резултат от повишения метаболизъм. Тиреоидните хормони имат влияние върху мастния и въглехидратния метаболизъм и по тази причина пациентите с хиперфункция на щитовидната жлеза да отслабват.
• Мускулната атрофия и слабост настъпват поради катаболния ефект на щитовидните хормони.
• От страна на храносмилателната система оплакванията са – чести дефекации, диарични изхождания и болки.
• Промени в месечния цикъл – той може да бъде нередовен или въобще да липсва.
• Изпъкването на очите (екзофталм) е много характерно за автоимунната хиперфункция на щитовидната жлеза.

Изследвания при нарушение на функцията на щитовидната жлеза

• Изследват се нивата на хормоните – TSH, Т3 и Т4. В зависимост от техните резултати може още от лабораторните изследвания да се каже дали се касае за хипо- или хиперфункция на жлезата.

• Антитела (при съмнение за автоимунно заболяване) – тиреопероксидазни антитела (ТРО Аb), наричат се още микрозомални антитела (МАТ), тиреоглобулинови антитела (Tg Ab, TAT) и TSH рецепторни антитела (TRAb). Тиреопероксидазните антитела (ТРО, МАТ) се позитивират при тиреоидит на Хашимото.

При Базедова болест отново може да има завишени ТРО Аb (в 50% от случаите). Тиреоглобулинови антитела (Tg Ab, TAT) при тиреоидит на Хашимото се позитивират в 60% от случаите, при Базедова болест – 30%.TSH рецепторни антитела (TRAb) се позитивират при 90% от случаите на Базедова болест.

• Ехографията на щитовидна жлеза също е високо информативно изследване, което може да подскаже за какво заболяване се касае.

Как се лекуват нарушенията във функцията на жлезата

И при едната, и при другата група симптоми, се налага консултация с ендокринолог и изследване на щитовидните хормони.

Ако се касае за хиперфункция на жлезата, се приемат тиреостатици (медикаменти, които блокират образуването на щитовидни хормони). При хипофункция на жлезата трябва да се провежда лечение с щитовидни хормони.

При някои заболявания се налага и оперативно лечение.

Също така някои заболявания на щитовидната жлеза може да се лекуват с радиоактивен йод.