Следродилна депресия – как да я познаем и лекуваме

Много жени, по време на бременност и в следродилния период, наред с естествените радостни трепети и вълнение, изпитват и други не толкова добри чувства – тревожност, гняв, тъга, отчаяние. Много често те са израз на т.н. постродилна (постпартална, следродилна) психоза (ПП), към която раждането предразполага. Тя е едно от спешните състояния в психиатрията, защото се развива бързо и защото две от 1000 жени с диагноза ПП умират в резултат на самоубийство, 4% от пациентките умъртвяват бебетата си (енфанубийство или убийство).

Емоционалната палитра след раждане се нарича още „baby blues”. Това състояние става патологично, когато чувството за потиснатост остане за по-дълго време. Тогава се развива следродилна депресия.

Няма общоприето определение за понятието ПП, но според DSM-IVTR, като ПП се означават психотични разстройства, последен депресивен, маниакален или смесен епизод, голямо депресивно разстройство с психотични характеристики, „следродилно начало“ за биполярни разстройства, развили се в първите 4 седмици след раждането.

За първи път през XIX век Esquirol обръща внимание на ПП, описвайки 92 клинични случая. По-късно, през 1858 г. френският психиатър Louis-Victor Marcé, описва 79 случая.

Честотата на ПП е 1-2 на 1000 раждания. Признаците започват 1-2 седмици след раждането, но ве възможно и още в първите 2-3 дни след него.

Няма точно възприети рискови фактори, но се смята, че биполарните растройства, шизофренията и депресиите имат отношение към това.

В етиопатогенезата на заболяването играят роля спадът на нивата на хормоните прогестерон и естрогените след раждане, а с това и повишената сенситивност на допаминергичните рецептори в хипоталамуса; връзката между коризола, допамина – като регулатор на глюкокортикоидните хормони – и окситоцина; промените в имунната активност след ражданеи и др.

Не без значение са и факрори като социалната изолация, липсата на разбиране и подкрепа от страна на партньора и близките, или проняна на отношенията с тях.

Клиничната картина започва обичновено 2 седмици след раждането, много рядко след третия месец. Най-често срещаните симптоми са:

• умора,
• безсъние,
• безпокойство,
• повишена активност,
• променливост в настроението,
• плачливост и чувство за вина,
• напрегнатост,
• отнесеност,
• мнителност,
• търсене на негативни причнини и смисъл във всичко: че детето не е нейно, че дори не е раждала, че то е причина за злини,
• суицидни мисли и др.

Диагнозата се поставя във основа на анамнезата и клиничната картина. От полза могат да са и лабораторни изследвания – за остра инфекция, анемия, свързана с кръвозагуба, автоимунни (автоимунен тиреоидит) и хормонални заболявания (нарушена функция на щитовидната жлеза, особено при жени положителни за ТПО), електролитни нарушения (хипокалцимия), някои метаболитни заболявания и свързаните с тях амоняк в урината, урея, креатинин; редно е да се изключат зависимости – алкололна, наркотична и др.

Постродилната психоза може да се развие по два начина – изолирана постродилна психоза – психотична атака, свързана с раждането (в 20 до 50% от случаите), която няма да има прояви след това, или ПП, която ще продължи като биполярна растройство в по-нататъшните периоди от живота.

Лечението включва психотерапия и фармакотерапия. Психотерапията се извършва от специалист с активното участие на семейството – съпруг, близки, които се опитват да създадат оптимална среда, да покажат загриженост и обич.

Лекарствената (фармакологична) терапия е показна особено в острият стадий на психозата и включва антипсихотични средства, литий, антиепилептично средства в подходящи, не много високи дози.

Следродилната депресия осакатява връзката между майката и детето в най-ранните моменти след раждането. Това създава проблеми в семейството; обстановката за отглеждане на дете става небалансирана, тъй като липсата на положителни емоции се усеща от всеки член на семейството. 

Затова скринигът за следродилна депресия под формата на интервюта, включващи въпроси, които активно да преценяват моментното психично здраве, е от голямо значение. При положителен резултат е необходима консултация с психиатър. 

При случаите с родилна депресия лечение е под формата на психообучение, в която жените се учат да следват NEST-S програма. Това означава да се хранят балансирано (Nutrition), да извършват физически упражнения (Exerice), да спят пълноценно (Sleep), да си отделят време за себе си (Time for self) и да бъдат подкрепяни от половината си (Support).

Когнитивната, груповата терапия, терапията със светлина и друго поведенчески механизми също оказват положителен ефект. При по-упорита и задълбочена депресия се започва медикаментозна терапия със селективен инхибитор на обратното захращане на серотонина (SSRI – selective serotonin reuptake inhibitor).

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог.

––––––––––––––––––––––––––

Библиография:

1. Rai S, Pathak A, Sharma I. Postpartum psychiatric disorders: early diagnosis and management.
   Indian J Psychiatry. 2015;57:216–21.

2. Kendell RE, Chalmers JC, Platz C. Epidemiology of puerperal psychoses. Br J Psychiatry.
1987;150:662–73.

3. Sit D, Rothschild AJ, Wisner KL. A review of postpartum psychosis. J Womens Health (Larchmt).
   2006;15:352-68.
4. CEMD. Confidential Enquiries Into Maternal Deaths: Why Mothers Die, 1997–99. London, Royal
   College of Obstetricians and Gynaecologists,2001.
5. Spinelli MG. Postpartum psychosis: detection of risk and management. Am J Psychiatry.
   2009;166:405-8.
6. Friedman SH, CavneyJ, Resnick PJ. Child murder by parents and evolutionary psychology.Psychiatr
   Clin North Am. 2012;35:781-95.
7. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, 4th
   edition text revision (DSM-IV-TR). Washington DC, American Psychiatric Association, 2000.

8. Dünya Sağlık Örgütü. ICD–10 Ruhsal ve Davranışsal Bozuklukların Sınıflandırması, (çev.ed.: MO Öztürk, B Uluğ). Ankara,Türkiye Sinir ve Ruh Sağlığı Derneği Yayını, 1993.