Болестта на Crohn и улцерозният колит и връзката им с пост-Ковид синдрома
Датски учени идентифицираха друг важен фактор за развитието на дългосрочни симптоми на коронавирус – възпалително заболяване на червата. Хората с болест на Crohn и улцерозен колит са 1,5-3 пъти по-склонни да страдат от хронична умора, слабост, главоболие и други признаци на пост-COVID синдром.
Болестта на Крон и улцерозният колит увеличават риска от пост-COVID синдром /
Резултатите от изследването им бяха представени от специалисти от катедрата по гастроентерология в болницата на Университета в Копенхаген по време на конгреса на Европейската организация за борба с болестта на Крон и колита, съобщава Medscape. В рамките на пет месеца лекарите наблюдават 197 пациенти с болест на Crohn и 197 души с улцерозен колит. Всички те са страдали от коронавирус през 2021 г.
При пациенти с болест на Крон рискът от развитие на пост-COVID синдром е почти 3 пъти по-висок в сравнение с хората без това заболяване. За улцерозен колит хората, които са спрели да приемат имуносупресори, са най-склонни да имат дългосрочни симптоми на COVID-19, 1,5 пъти по-вероятно от здравата популация. В същото време по-голямата възраст, тютюнопушенето и наличието на съпътстващи заболявания не са свързани с повишен риск от развитие на пост-COVID.
Моделът на дългосрочните ефекти на коронавируса при хора с тези състояния като цяло не се различава от този в общата популация, отбелязват авторите на изследването. Най-често пациентите с болест на Crohn и улцерозен колит се оплакват от хронична умора след covid – съответно 37% и 36%. Други често срещани симптоми са нарушения в обонянието (29% и 28%) и вкуса (27% и 19%).
„Дългосрочните персистиращи симптоми след COVID-19 са често срещан проблем, който вероятно се подценява сред пациентите с възпалително заболяване на червата. Специалистите трябва да са наясно с повишения риск от последствията след COVID и да питат пациентите за това“, казаха експертите.
Преди това американски учени идентифицираха четири рискови фактора за пост-COVID синдром, като първият от тях е повишен вирусен товар по време на заболяването. Най-честият фактор беше наличието на т. нар. автоантитела. Обикновено се произвеждат антитела към минала инфекция, за да се предпази тялото от повторна инвазия на патогена, но понякога имунната система се проваля и започва да произвежда „фалшиви“ антитела, които започват да атакуват здравите клетки като чужди.
Третият фактор е реактивирането на вируса на Epstein-Barr, който заразява повечето хора, обикновено по време на детството и след това обикновено преминава в латентно състояние. Рискът от развитие на симптоми след COVID също е значително повишен при хора с диабет тип 2.
