Из закачките на Ив. Л.*: Здравето не е производно на здравеопазването, наивни ми господине!
Много рано отидох на кафето сутринта, а там – съвсем други герои, още не беше пристигнал ни един чичка. Две дами в болнични халати сърбаха кафе.
Викам им:
– Аааа, не, ако сте болни, хич не ни носете тук заразите!
– Ама господине, ние сме здравни работници, още не ни е свършила смяната!
– Олее, я вън, по-бързо, по-бързо, само това остава, да ни вкарате някоя вътрешноболнична инфекция тука.
Те излязоха отвън на студа и запалиха цигари.
– Опа, здравни работнички кадят. Я се засрамете – порицах ги аз.
– Ама, господине, ние сме операционнни сестри, цял ден транжираме, ако не пушим, ще изпушим!
– О, милите – съжалих ги аз – сигурно имате все повече работа, народът е скапан, трябва да се реже!
– Ами! – каза по-амортизираната – работата рязко намаля. Едно че народът е на свършване, друго, че няма здравни застраховки, трето ни няма грам доверие. И не на последно място, болните предпочитат да си умрат òвреме, отколко’ откак’ ни паднат в ръчичките!
– А няма ли оцелели? – учудих се аз – Е го, ние, сред нашите чички, имаме и успешно оперирани!
– Има, как да няма?! Но те са влезли по-здрави, отколкото са си излезли, поне това лесно може да се провери!
– Хм, може и да сте прави. Бай Весо вече е изрязан напълно! А е могло да му се остави поне четвъртинка от някой орган!
– Това да не е Весо Кьоравия? – сепна се едната – Лично аз съм го кърпила! Вързала съм му с рибарска корда долната жила с централния мозък! Едното да активира и другото!
– Така ли? – недоумявах аз – А той все се хвали, че e точно обратното – падне ли едното, автоматично се вдига другото!
– Няма как! – подчерта операционната сестра! – И мозъкът му, и онова му, са в неосцилирано състояние. Но всяко трептене на единия орган, осцилира другия. Чиста наука, не знам доколко ме разбирате?
Из закачките на Ив. Л.*: „Болница Курталина“ функционира безукорно
– Добре, а естетичната хирургия ползва ли ви? Лицево-челюстна хирургия, пластична хирургия?
– Всичко обслужваме! Виж кво, да оправиш е лесно, все нещо ще стане, трудно е да развалиш, щото Господ го е направил прекалено добро!
– А алкохолизмът не подпомага ли ви? Влиза чичката, а той вече скапан. Вие го обявявате за неспасяем, а усвоявате десетки хиляди за уж направени операции. Правилно ли разсъждавам?
– Пак ви казвам, чичките предпочитат сладката кончина пред подмятането по отделенията. Те ни заобикалят един вид! Ако сме честни, те и самите доктори предпочитат врачките на улицата, отколкото колеги с титли!
– А профилактика не правите ли? Е ги, след пет минути ще почнат да пристигат моите чички, усетете отддалече кой се кани да отлита и го позакрепете, да има кого да лашкате после по кабинетите?
– Наивен сте господине, затова така! Здравето не е производно на здравеопазването! Редица други фактори изтърбушват системата!
– Да бе, айде сега, знам накъде биете. Корупцията ви е виновна на бай Пеци за маясъла!
– Чуйте ме, господине! Вие изглеждате запазен, поне отвънка, а нима ходите по докторки?!
Из закачките на Ив. Л.* – Д-р Миткова си е бамбашка
– Тцъ, само по архитектки, без да броим секретарките! Но сега се замислям и за сестрички.
– Е го, ясно като две и две четири. Здрав сте без доктори! От докторското съсловие си нема смисъл!
– Но все пак системата се реформира! Не предвиждат ли се нововъведения?
– Де да знаеме ние, китайците кацнаха от обратната страна на луната, може да донесат нещо ново!
– Звучи отчайващо. Добре де, ако се разболее властимащ например, вие не се ли задействате автоматично по всички правила на науката?
– Коя наука? Тоя бърка медицината с лотария! Лотарията е точна наука, математическа, а тука, ако да речем, легне некой министър – ръчкаме му иглата на апарата, да си го превключва сам, две копчета са! Той ако цяла Държава, с толкова ми ти копчалъци оправя, колко му е да включи или изключи един скапан живоотоспасяващ апарат!
– Не мога да повярвам. Нали ако го изключи и оваканти поста, може да падне кабинета, а това ще взриви държавата! Море сигурен съм, че хвърчите като финикийци да го лекувате!
– Това са теории на конспирациите. Чуй сега, че ще бегаме, и внимавай! В една вероятностна крива, кабинетът вече е паднал, а в друга още не се е качил. А човекът върви по едно право въже и държи дълъг прът с двете потенции. Едва се крепи!
– Чакай, чакай – допълни другата сестра – и още нещо: Въжето го няма, откраднато е!- Е, тогава?! – подразних се аз – все трябва да стои на върха на игла поне.
– Не може, заето е, там стои Дяволът и няма място и за Българина! – отговори тя.
– Глей го тоя, значи – засегна се първата сестра. – Не знам защо всички си внушават, че Българинът оцелява съгласно физичните закони, а не въпреки тях!
– Оф, пишман станах, че ви закачих. А исках всъщност само да ви питам, бихте ли ми изрязали една бенка?
Из закачките на Ив. Л.*: Андорфини против паниката
– Бенка, а?! Бенка! Ама подпитва ще падне ли кабинета! Ай изрежи си я сам тогава и ела да те инвалидизираме първа категория!
– Егати кривата нива, кво стърчи – тук все го режат! – ядосах се аз, но добре че тъкмо в този момент заприиждаха чичките в отлично настроение и ще оправят и мойто.
– Що да му не резнем бенката, ма – почна да шушне разпалено едната на другата сестра – ше шурне кръв, и ше я шитнем по друго направление!
– Мани го тоя, какъвто е бледолик, бас ловя, че кръвчицата му отдавна е напълно изпита! Ма се прави на културтрегер, разбираш ли!
А изведнъж зачуруликаха и птички, уж е зима, ма то даже и зима няма тази година, напук на природните закони!
Из закачките на Ив. Л*.: Последователят на доктор Адлер
Весел ден!
––––––––––––––––––––––––––––
* Ивелин ЛЮБЕНОВ – архитект, писател, художник, изследовател, психолог. Роден е през 1969 г. във Враца.
Завършил е архитектура във ВИАС, София, и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия.
Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – във В. Търново и София.
Рисува и пише (стихове и кратка проза), които публикува в страничката си във фейсбук – „Из Бележките на И. Любенов“, а също и в сайта „Разказвачите“. Автор е на книгата „Тайният код на българските дюлгери“ – изд. Игле.
