Здравеопазването в България – фрагментирано, с проблеми в доболничната помощ и социалните аспекти на услугите

Българската здравна система е доста фрагментирана, има проблем с доболничната помощ, парамедиците, социалните аспекти на здравните услуги. Нужни са връзки между всичко това. Професионалистите трябва да покажат и желание да си сътрудничат в името на промяната. Това споделя в интервю за в-к „Дневник“ д-р Ник Гулдемонд в рамките на форума „Здравеопазване, основано на ползите“ с домакин организацията „Ценности на бъдещето“ (Future Values).

„Българското здравеопазване е раздробено и организирано така, че водещият принцип е да се заплаща за отделни услуги (а не за крайния резултат от целия лечебен цикъл), да се събират приходи във всяко лечебно заведение и почти всички от тях да се опитват да предоставят пълен списък здравни услуги“ , казав още проф. Гулденомд и допълва:

„Това би могло да се промени, ако се засили интегрирането между отделните звена и практики – от профилактика и доболнична помощ до рехабилитация и социални дейности за пациентите – и се плаща пакетно (водещ лекар, болница, рентгенолог, анестиозолг, хирург…) за качество, за постигнат резултат. Иначе казано, целта е полза да има пациентът (и обществото като цяло), а специалисти, болница, рехабилитатори – да получат своята част от заплащането за интегрираната услуга“.

Проф. Гулдемонд споделя, че е привърженик на подхода „плащане за качество“, а не „плащане за услуга“, както е и в нашата страна. Той смята, че почти всички страни по света имат проблем с раздробяването на здравните си системи. Доболничната грижа, болничната помощ, рехабилитацията, социалните грижи са разпокъсани и трудно си сътрудничат, а причините за това са всякакви – професионални интереси, технически проблеми, финансови модели – фактори, възпрепятстващи движението към качествен модел на социални услуги.

„Принципът „такса срещу услуга“ създаде фрагментация, не стимулира сътрудничеството с останалите сектори и увеличава разходите без особен принос за качеството. Основната причина е, че участниците в този модел се интересуват какво е свършено, а не какъв е резултатът от него„, коментира професорът и добавя, че навсякъде сегашният модел може да се подобри така, че да носи повече резултати, приложим е за повече качество от всяка дейност. Разбира се, за обществено здравеопазване тази концепция може да бъде по-различна, възможни са и комбинации от различни системи.

За да се стигне до реализация на модела, трябва да се даде отговор на два въпроса – как да се започне и по какъв начин да се напредва, а това са ключови въпроси, казва проф. Гулдемонд.

Преди да се говори за финансовия модел, трябва да се разбере как да се подобрят услугите.

„Когато знаеш как да промениш формата на услугите, трябва да можеш и да намериш подходящия финансов модел за това. Системата да работи по-добре, хората да бъдат възнаграждавани за по-високо качество и интегрирана работа“, коментира д-р Гулдемонд и дава пример с ражданията и относително високият дял на тези с Цезарево сечение. Последното се прилага често заради финансовата страна на модела „такса за услуга“.

„Оказа се, че когато персоналът е стимулиран да дава съвети и да извършва раждания по естествен път, те рязко се увеличават и това има и по-добър здравен ефект. Не говорим за някаква „висша ракетна наука“ или че подходът е приложим в някакви приказно богати и автоматизирани клиники.“

В подходът, предлаган от проф. Гулдемонд, се говори за икономика и бизнес, а това кара критиците му да твърдят, че моделът предвижда първо увеличаване на разходите в името на резултати, които ще дойдат след години, понякога след повече от 10 години, и което не подходящо за стани като нашата, където се иска мигновена промяна.

Професорът обаче не споделя това мнение – подобренията да струват скъпо, защото има много сектори, където решенията са евтини. Просто внимателно трябва да се обмисли какви са приоритетите, откъде да се започне и как да се инвестира. Консултанти дават съвети за скъпи проекти, дават се пари за тях, но няма нужния резултат. В Нидерландия сме се сблъсквали с това – доста похарчени средства, но няма интегрирана система. Това е проблем – споделя опита си той.

Промените, за да са добри, трябва да запазват и съществуващите добри елементи, като например относително лесният и бърз достъп на пациенти до специалисти, включително до професори с национално значение, а не всиако да е copy/paste.

„За България дори има регионални особености – приложимото в София може да не става за Източна България. Навсякъде трябва да запазват добрите елементи, те да бъдат предвидени на стратегическо ниво, да се знаят грешките и успехите на други държави… Моделът е адаптивен“, пояснява професорът.

Според специалистът за правителството в България е важно да има предвид тези възможности и да адаптира плановете си така, че да се възползва от тях. Но първо трябва да е наясно с нуждите, предизвикателствата и как да се използват не само финанси, но и контактите с други държави, за да споделят опита си.

„Важно е да има механизъм, събиращ на едно място и правителствени лица, и местни представители, за да се взимат реалистични решения и да се използва опитът в конкретния контекст. Така в българския контекст ще може да се спестяват и много средства.“

„Трябва да се разговаря, да се обсъжда откровено, че много неща в момента не са устойчиви и ще влошат ситуацията за цели поколения. Тук имахме доста откровен разговор и това е добър знак. Българите искат промяна и властите, правителството в частност, лидерите имат отговорност да организират и стимулират такъв разговор, както и ясно да обясняват“, завърша интервюто си за в-к „Дневник“ проф. д-р Ник Гулдемонд.

–––––––––––––––––––––

*Проф. Ник Гулдемонд – от Университета в Лейден – е лекар и консултант за здравен мениджмънт на институции като Световната здравна организация и ЕС, както и на властите и бизнеса в страни като Китай, Русия, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Бразилия и др.

Цялото интервю с проф. Ник Гулдемонд ТУК.