БСК е обезпокена от финасовото състояние на болниците и бюджета на НЗОК

Българска стопанска камара е притеснена за финансовото състояние на болниците, чиято обща задлъжнялост е около 500 млн. лв. и е излязла с официално становище по въпроса.

„Има реална опасност погасяването на задълженията на лечебните заведения, (които в по-голямата си част са държавни) да е за сметка на предвидените за 2022 г. средства за болнична помощ, което допълнително може да дебалансира системата. Тревожно е финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизиране на тяхната дейност“, се казва в становището.

По тази прична БСК няма да подкрепи обсъждания в момента проектобюджет на НЗОК за 2022 г..

„Общата оценка за проекта за Закон за бюджет на НЗОК за 2022 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се повтаря ситуацията през 2021 г., а очакванията са да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата“, се казва в становището.

Липсват политики за увеличаване на ресурса и повишаване на неговата ефективност. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7-11%, твърдят още от БСК.

„Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на здравната система, но е и фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване на възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Не се създават очакваните възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация“, казват от БСК.

От Стопанската камара са категорични, че в проектобюджета отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване.

„Размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата лица е около 34 лв. От години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на разходите, които се правят за тях“, казват от работодателската организация.

Според тях липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18% и не се предлагат реални механизми за намаляване на разходите за здравеопазване за сметка на лицата.