Имунната памет не страда от Алцхаймер
В опитите да засилят общественото внимание върху необходимостта от ваксинация срещу SARS-CoV-2, някои експерти омаловажават несправедливо значението на имунната ни памет за предхождащи коронавирусни инфекции в миналото преди настоящата пандемия.
В опит да проверят силата и значението на имунната памет в протичането на епидемията от SARS-CoV-2, в контекста на преминала инфекция от SARS-CoV-1 през 2003 год., колеги от Тайван /Китай/ са изследвали нивото на антитела срещу един от сакралните локуси на шиповия протеин (RBD – receptor binding domain), общ протеин за SARS-CoV-2 и SARS-CoV-1, при индивиди след ваксинация с аденовирусната ваксина на АстраЗенека/ ChAdOx1 nCoV-19/, разделени в две групи – инфектирани преди 18 години със SARS-CoV-1 и такива, които не са били инфектирани.
Колегите подлагат на проверка хипотезата, че преминалите през инфекция със SARS-CoV-1 през 2003 година са защитени от настоящата инфекция със SARS-CoV-2. Това ги кара да допускат, че инфектираните в миналото ще имат по-високи нива на антитела след ваксинация от неинфектираните.
Резултатът от проучването показва, че инфектираните в миналото от SARS-CoV-1 след ваксинация имат статистически достоверно по-високи нива на шипови антитела срещу RBD от тези, които не са били инфектирани!Какви изводи можем да изведем от това изследване в Тайван:
1. Имунната памет срещу SARS-CoV-1 е трайна и не e заболяла от Алцхаймер.
2. Близо 20 години след среща с побратим вирус, имунната памет ни дарява с необходимото ниво на защитни неутрализиращи антитела.
Проф. Коста Костов: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ЛЕКАР
3. Имунната памет може да бъде подпомогната с ваксинация, за да бъде приведена в нужната бойна готовност за изпреварваща реакция срещу вируса.
4. Кръстосаната реактивност на имунната ни памет, придобита след инфекция от миналото, е милосърдна посестрима и това се доказва от повишените нива на нуклеокапсидните антитела след ваксинация при индивидите с минала инфекция от SARS-CoV-1, независимо, че са минали 18 години от нея.
5. Придобитата имунна памет след боледуване е обслужващ механизъм с непредвидим обем и зряла възраст.
Проф. Коста Костов: Духът е пуснат от бутилката – да се молим да няма много тежки случаи
6. Наличието на букет от протеини /потенциални антигени/ в коронавируса съвсем не е без значение за дълбочината на хоризонта и обема на имунната ни памет.
7. Това проучване доказва, че ваксинация след боледуване е добра стратегия с най-висок имунен отговор. Допустима е и обратната хипотеза.
8. Имунната реакция след минало боледуване от SARS-CoV-1 и ваксинация с иРНК ваксина вероятно ще е още по-силна от тази с векторна ваксина.
Имам следните препоръки в зоната на Омикрон, извън контекста на резюмираното научно проучване:
Проф. Коста Костов: 1% вероятност да се заразим при контакт с носител на Ковид-19
1. Поставете си поне веднъж усилваща доза /неточно наречена „бустер“/ и се ваксинирайте не по-късно от 6 месеца след боледуване.
2. Имунната защита срещу симптомна инфекция, дори след бустер, не е достатъчно дълготрайна /няколко месеца/ , но осигурява минимален риск от тежко протичане и значително по-малка вероятност за разпространение на инфекцията.
3. Не си поставяйте втора усилваща доза, защото съотношението полза/риск не стои убедително в полза на ползата.
4. Ваксинирайте се с иРНК ваксини. Ваксините не са еднакви! Ако са успели да ви убедят, че са еднакви – или аз греша, или те. Но аз не съм депутат!
Проф. Коста Костов: Тъжна е лекарската професия – отговорност за здравето, но без власт над смъртта
