Pfizer, Moderna и AstraZeneca не пазят от повторно заразяване, Janssen и AstraZeneca с 0% ефективност срещу Омикрон

Ваксинираните с Janssen и AstraZeneca са с нулева защита срещу Омикрон. Това заяви в студиото на „Денят ON AIR“ доц. Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория в НЦЗПБ.

„Доказано е, че Омикрон се кара по-леко. Двете дози с Pfizer, Moderna и AstraZeneca почти не пазят от повторно заразяване. Janssen и AstraZeneca имат 0% ефективност срещу заразяване с Омикрон. Pfizer има 30% ефективност с 2 дози, а бустерът има 75%. Може да очакваме от 5 до 10 хил. случая дневно. Зависи как населението ще подходи към ваксинацията“, обясни доц. Иванов.

„Най-висок имунитет имат хората, които са преболедували Ковид-19 и са с пълен ваксинационен статус. Те имат почти 95% защита срещу Омикрон. Ако антителата ни са продуцирани от ваксини, то тогава не може да считаме, че сме защитени. Само от преболедуване също не е достатъчно висок имунитетът. Важно е да се направи ваксина след преболедуване“, подчерта доц. Иванов.

Според доц. Иванов Омикрон все още не е доминиращият вариант у нас. Пикът му обаче се очаква в края на януари и началото на февруари.

Появиха се твърдения на китайски учени, че Омикрон се е появил от умишлено заразена мишка. Според експерта има такива случаи с други вируси, при които животното играе роля на еволюционно стъпало за вируса. 

Възможно е Омикрон да е произлязъл от мишка, но каква?

„Факт е, че най-близко родствените вируси до Омикрон са циркулирали в Южна Африка поне година преди този вирус. Би могло на локално ниво да е циркулирал в животните. Ковид-19 едва ли ще изчезне скоро, защото е доста разпространен в животинската популация. Постоянно ще има трансмисия от животни към хора. В някакъв момент вирусът ще стане ендемичен – ще има отделни региони, в които ще се наблюдава по-често“, изтъкна доц. Иванов.

По думите му очакваните хапчета може доста бързо да повлияят разпространението на вируса, но в началото ще бъдат много скъпи. Доц. Иванов отбеляза, че е важно терапията да започне в първите 3 дни. „Ремдесивирът“ пък продължава да бъде ефективен.

„Повечето от разработените антитела нямат голяма ефективност срещу Омикрон. Дизайнът е към участък, който вече е мутирал. Назалните ваксини още са в много ранен стадий. Биха били много ефективни, ако увеличават имунитета в лигавицата“ ,каза още гостът на Ганиела Ангелова.

„В България смъртността и хоспитализацията бяха на много високо ниво и преди пандемията. Тютюнопушенето е 30%, алкохолизмът е и той горе-долу толкова. Това са фактори, които играят огромна роля за смъртността и хоспитализацията. Българинът стига до лекар в много краен етап“, завърши доц. Иванов.