Връзката черва – имунитет

Червата са орган, който е подложен на постоянното въздействие на множество бактерии, вируси и гъбички. Известно е, че почти 80% от всички имунни клетки на тялото са концентрирани в червата, а една четвърт от чревната лигавица е имунологично активна тъкан, която непрекъснато се бори срещу чужди агенти. В тази връзка правилното функциониране на храносмилателния тракт е една от предпоставките за силен имунитет.

В червата са концентрирани огромен брой различни имунни клетки и вещества, сред които могат да се разграничат следните:

Т-лимфоцитите са клетки, които играят важна роля в придобития имунитет. Те разпознават и унищожават клетки, които носят чужди антигени.

Макрофагите са клетки, способни на фагоцитоза, тоест улавяне и смилане на бактерии или остатъци от мъртви клетки. При чревни състояния това е особено важно.

Имуноглобулините (IG) са антитела, протеини, които се секретират от имунните клетки. В лигавичните тъкани (включително чревната лигавица) се съдържа основно имуноглобулин А (IgA). До 5 грама IgA се секретират в червата на ден. Също така в червата има имуноглобулини M и G, но има няколко пъти по-малко от тях.

Имуноглобулините от клас А са първата линия на защита на лигавиците. Тези протеини са първите, които атакуват чужди агенти. В същото време IgA не притежава бактерицидни свойства, но е способен да неутрализира бактериалните токсини, което е особено важно в червата.

„Местният“ имунитет в червата работи по следния начин: попадналият в червата, чужд агент се разпознава от имуноглобулините на паметта (IgG), след което информацията се предава на имунокомпетентни клетки, отговорни за синтеза на IgA и IgM. В зависимост от това какъв е видът на микробаа, започва процесът на имунореактивност или толерантност. Така че, по отношение на собствената си микрофлора, имунните компоненти на червата са толерантни. Редица генетични характеристики са отговорни за това, което позволява на имунните клетки да запомнят „своите“.

Вторият най-важен компонент на чревния имунитет е микрофлората. Това са стотици милиарди бактерии, които участват в имунологичните защитни механизми.

Трябва да се отбележи, че чревната микрофлора активира не само местния имунитет, но и имунната система на целия организъм. Чревните бактерии се конкурират с патогенната микрофлора, предотвратявайки размножаването на последната. Освен това нормалната чревна флора отделя много различни противовъзпалителни вещества. Изключително важно е да се поддържат функциите на всички органи и системи.

Болестта на Паркинсон – пътуване от червата към мозъка

Едно скорошно проучване показва, че разнообразието на чревната микрофлора намалява с възрастта. Балансът се измества към увеличаване на дела наусловно-патогенните микроорганизми. В тази връзка различните храносмилателни разстройства са нарушения не само на стомашно-чревния тракт, но и на целия организъм и преди всичко на имунната система.

Хроничните чревни заболявания влошават имунната защита и увеличават риска от инфекциозни заболявания.

Често причината за дисбаланса на чревната микрофлора е липсата на диетични фибри в храната.

„Яжте повече зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни. Такова хранене допринася за разнообразието на бактериалния състав на чревната флора“ – препоръчват специалистите.

Устонавиха пряка връзка между аутизма и чревния микробиом

––––––––––––––––––––––––

Източник:

Castro G. A., Arntzen C. J.Immunophysiology of the gut: a research frontier for integrative studies of the common mucosal immune system.Am. J. Physiol.265Gastrointest. Liver Physiol. 281993G599G610.

Alberts B, Johnson A, Lewis J, Raff M, Roberts k, Walter P (2002) Molecular Biology of the Cell. Garland Science: New York, NY pg 1367. „T cells and B cells derive their names from the organs in which they develop. T cells develop [mature] in the thymus, and B cells, in mammals, develop [mature] in the bone marrow in adults or the liver in fetuses.“

Brandtzaeg P, Pabst R. Let’s go mucosal: communication on slippery ground. Trends Immunol. 2004 Nov;25(11):570-7. doi: 10.1016/j.it.2004.09.005. Erratum in: Trends Immunol. 2005 Jan;26(1):12. PMID: 15489184.

Nutr Healthy Aging. 2018; 4(4): 267–285. Published online 2018 Jun 15.Gut microbiome and aging: Physiological and mechanistic insights Ravinder Nagpal,a Rabina Mainali,a Shokouh Ahmadi,a,b Shaohua Wang,a Ria Singh,a Kylie Kavanagh,c Dalane W. Kitzman,d Almagul Kushugulova,e Francesco Marotta,f and Hariom Yadava