HİV – SARS-CoV-2 – прилики и различия

Малко са вирусите, чиято поява предизвиква толкова толкова страх, колкото откритоят преди 40 госдини ХИВ. Но пандемията от COVID-19 надмина това ниво на страх. SARS-CoV-2 уплаши хората от всички върасти. Веднага започнаха и сравненията.

ХИВ и SARS-CoV-2 са много различни вируси. Те се предават по различни начини. Те се възпроизвеждат по различни начини. Те причиняват заболяване по различни начини.

Запитан какво мисли за вирусите на ХИВ и SARS-CoV-2, акад. Александър Гинцбург,  директорът на Института „Н.Ф. Гамалея“ – Русия, казва следното.

„SARS-CoV-2 е красотата на това как еволюцията създава нещо перфектно (в случая това е съвършенство със знак минус) ме изненадва и радва. Ако специално нарисувате с молив най-неприятната опция за човечеството от гледна точка на взаимодействие с някакъв заразен обект, тогава ще бъде нарисуван SARS-CoV-2. Изглежда, че само Жул Верн е могъл да го измисли. И природата не само го е измислила, но и го е създала.

Той има различна стратегия на поведение. ХИВ се крие в нашите клетки, интегрира се в нашето ДНК и седи там, не прави нищо. А SARS-CoV-2 се държи като мускетар, който не се крие, а смело огражда, заблуждава и измисля финтове. Той е на лице. Той е най-големият имитатор сред вирусите. ХИВ също е, разбира се, специален вирус, но той няма толкова широк диапазон на увреждане както на нашите клетки, така и на клетките на други бозайници.“

И така, какви са сходствата между ХИВ и SARS-CoV-2?

Няколко скорошни проучвания за ефектите на ХИВ и SARS-CoV-2 показват, че те имат някои прилики. Изследователи от Шанхай предоставиха доказателства, че SARS-CoV-2 може да зарази Т-лимфоцитите, същите клетки, към които е насочен ХИВ. Други изследователи са документирали, че хората с тежък COVID-19 може да имат лимфопения или необичайно нисък брой лимфоцити в кръвта си. По същия начин, ХИВ инфекцията води до тази аномалия, което в крайна сметка причинява имуносупресия, свързана със СПИН. Но тези резултати не трябва да ни карат да предполагаме, че SARS-CoV-2 е подобен на ХИВ.

Разликите?

Нека първо разгледаме инфекция на Т-лимфоцити или левкоцити. Авторите на този доклад предоставят доказателства, че SARS-CoV-2 може да зарази определени бели кръвни клетки в лабораторни условия. Те също така отбелязаха, че MERS-CoV, вирус, тясно свързан със SARS-CoV-2, може да зарази същите клетки. Важно е обаче да се отбележи, че те отбелязаха, че нито MERS-CoV, нито SARS-CoV-2 демонстрират някаква способност да се репликират в тези клетки. Изглежда, че тези вируси могат да влязат в клетките, но инфекцията е неуспешна. За разлика от тях, ХИВ се репликира агресивно в левкоцитите, като заразените клетки излъчват хиляди нови вирусни частици.

Какво ще кажете за наблюдаваната лимфопения? В проучване на хора, починали от COVID-19, изследователите отбелязват, че броят на лимфоцитите в кръвта намалява постоянно в хода на заболяването. За разлика от тях, други стандартни кръвни маркери, като броя на червените кръвни клетки, остават сравнително постоянни. Това наблюдение означава ли, че инфекцията със SARS-CoV-2 води до имуносупресия, като ХИВ? Не е задължително. Авторите отбелязват, че няколко [1] фактора може да са довели до лимфопения. Вместо това те подчертаха, че проследяването на нивата на лимфоцитите при хора с COVID-19 може да бъде ефективен и лесен начин за лекарите да предскажат тежестта на заболяването.

Разработването на ваксината срещу SARS-CoV-2, безспорно си е предизвикателство, може да бъде предизвикателство. Инактивирана или атенюирана форма на патогена или протеин, изолиран от него, тя трябва да предизвиква тялото да произвежда антитела и цитотоксични бели кръвни клетки, които могат ефективно да се борят с истинския патоген, ако той някога влезе в тялото.

ХИВ пречи на този привидно прост процес по няколко начина. Първо, ХИВ мутира бързо, като постоянно променя външния си вид и изпреварва всяка реакция на тялото. Второ, ХИВ геномът, след като влезе в клетката, се интегрира в генома на клетката гостоприемник, като ефективно се прави невидим за имунния отговор на гостоприемника. Трето, ХИВ не е особено имуногенен, което означава, че телата ни не развиват естествено ефективен имунен отговор към него. Тези характеристики на ХИВ осуетяват всички усилия за разработване на ефективна ваксина.

Добрата новина е, че коронавирусите имат значително по-ниски нива на спонтанни мутации от ХИВ. Предварителните доказателства сочат, че това свойство е вярно за SARS-CoV-2. Геномът на SARS-CoV-2 не се интегрира в геномите на заразените клетки. И накрая, минали изследвания върху коронавирусите показват, че хората развиват силен имунен отговор към тези вируси.

Дано не бъдем опровергани в надеждите за ефективността на ваксинини, както това стана през 2003 г., когато всиаки опити за създаване на ваксина срещу SARS-CoV-1 се оказаха неуспешни.

––––––––––––––––––––––

Източник: This HIV/AIDS Specialist Explains Its Similarities — And Differences — To COVID-19, Forbes