Как и кога анти-ковид ваксината може да стане задължителна

Нашият Закон за здравето и Наредбата за ваксините дава възможност ваксината срещу Ковид-19 да стане задължителна. Т.е., ако някой реши да промени Закона и Наредбата, ваксината от препоръчителна, може да стане задължителна. Това обаче не е толкова лесно и не може да стане за един ден. Това заяви в „Здравей, България” специалистът по медицинско право адв. Мария Петрова.

„За да се промени Наредбата, трябва да се мине цялата процедура за нормативните актове, а това не може да стане нито бързо, нито лесно. Отделно, да го наречем, поради липсата на достатъчно база данни, натрупана медицинска експертиза до момента, изготвенето на мотиви за една такава промяна също няма да е лесно,“ поясни специалистът.

Обществото да не остава с впечатлението, че ще се събудим една сутрин и ваксината вече ще е задължитела, каза адв. Петрова.

„Това подлежи на изключително много дебати, обсъждания, много и медицинска, и правна работа, не е нещо, което ще стане от днес за утре.“

Независимо от това дали една ваксина е задължителна, или пропоръчителна, тя винаги е доброволна, каза още адв. Петрова.

Що се отнася до вероятността под натиска на европейските страни – под формата на ограничения и изисквания – да се окажем принудени да се ваксинираме, дори ваксината да е пропоръчителна, адв. Петрова каза, че много внимателно следи както обсъжданията в Европейската комисия, така и разговорите по темата в различните страни.

„Европейската комисия казва, че 1/3 от населението на Европа не е ваксинирано. Очаква ни пандемия на неваксинираните. Според националното законодателство на всяка една държава може да се мисли, дали ваксините срещу COVID-19 да станат задължителни. Законодателството в България има такава възможност и ако някой реши то би могло да се случи”.

При задължително ваксиниране, на обществото трябва да се представят алтернативи – да нарушат и да бъдат санкционирани, в сегашната ситуация, когато ваксината е само препоръчителна има възможност за избор – или да се правят тестове, или да се ваксинират, да изберат своето поведение.

Този избор обаче е формален. Още в началото, койато се заговори за „зелените сертификати“ като за пропуск в обществото, когато не се даваха сертификати на преболедували, налице беше т.н. „мека принуда“, коментира адв. Петрова. „Т.е. привидно нямаме принуда, но не сме дали достатъчно алтернатива на обществото и то е поставено под риск и под опасност да няма алтернатива.“

Каквито и проектомерки да се обсъждат, важното е какво ще се гласува. Що се касае до „зеления сертификат“, всеки един от нас знае, че е добре замислено, но лошо изпълнено, защото няма форма на контрол, каза адв. Петрова.

Дали опитите за опазване на общественото здраве нарушават индивидуалните права на гражданите, специалистът по медицинско право беше категоричен, че когата се касае до обяественото здраве, всеки е задължен да се грижи за собственото си такова. Мерките може и да са рестриктивни до някаква степен към нашите персонални възприятия и права. Проблемът идва тогава, когато личните права са толкова подтиснати, под предтекст, че пазим общото, че ние не можем да опазим общото, поради силно накърнените лични права. Затова пропорционалността в мерките е задължително условие.

Казусът за нарушени права на разболял се ваксиниран – че са му нарушени правата от неваксинираните – не съществува, коментира адв. Петрова, първо защо е почти недоказуем, и второ, защото здраваната система е длъжна да се отнася еднакво към ваксинираните и неваксинираните. Спазено е конституционното право на здравеопазване и на едните, и на другите. Защото ако и едните, и другите са с платени здравни осигуровки, държавата е длъжна да ги третира еднакво. Чисто житейски дали е справедливи или не е дуг въпрос, по по закон е така, завърши коментара си в ефира на НОВА тв. адв. д-р Мария Петрова – специалист по медицинско право.