Законът за трансплантациите у нас е добър, но липсват организацията и диалогът
Донорството е проблем на само в България, то е световен проблем, защото броят на пациентите, които се нуждаят от трансплантация на органи, расте, а трансплантацията е един модерен метод за лечение на различни заболявания в крайна фаза – чернодробни, белодробни и т.н. Това каза пред БНТ проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА.
„Тази необходимост става все по-голяма. За жалост, броят на донорите в България не е голям, макар че имаме 4 донорски ситуации в последния месец – 3 са реализирани, а една не е реализирана по медицински показания”, поясни той.
По думите му донорските ситуации у нас от началото на годината са над 10, като повечето са реализирани, а в листата на чакащите трансплантация има над 1000 пациенти.
„Мога да кажа, че има някакво съживяване, събуждане в тази посока, макар да не е достатъчно”. Така специалистът определи настоящата ситуация у нас.
„Един донор може да спаси 9 човека. От тези над 1000 души, които чакат за трансплантации, повечето са кандидати за бъбречни трансплантации. Между 20 и 25 души чакат за чернодробни трансплантации“, каза още проф. Владов.
Той бе категоричен, че Законът за донорството и трансплантациите в България е един добър, европейски закон, но трябва да се подобри организацията и координаторите на донорство по места да бъдат по-активни.
„Крайната дума имат близките на хората, след като се установи мозъчната смърт на близкия им човек. Координаторите не могат да бъдат много дълго време координатори по донорство, мотивацията се изчерпва поради тежкото естество на работа. В България координаторите по донорство не са изхабени и има какво да дадат“, каза проф. Владов.
Той подчерта, че за да стане един болен донор, трябва да се положат много грижи, за да бъде в оптимално състояние.
„Не може да се каже, че не се полагат грижи за донорите“, посочи проф. Владов и увери, че за болните също се полагат максимални грижи, за да бъдат спасени.
Законът за трансплантациите у нас е съвременен и европейски, това, което липсва са липсата на организация и сиалог, сподели професорът и добави, че има „светлина в тунела“, макар и не достатъчна.
„Повече от 28 са координаторите по донорство, това, което се иска от държавата, е направено и трябва по-голяма активност. Сега има една група млади координатори, които започват да са активни – и в Стара Загора, и в Бургас, и в Пловдив. Надявам се, че и на другите места ще се активизират”, каза още той.
Проф. Владов изрази надежда, че макар и бавно, донорството ще тръгне напред, но подчерта, че е необходимо още много да се говори по темата в национален мащаб.