45% от българите не възнамеряват да се ваксинират

45%, които нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят. Сред тях личат най-вече млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности. Около една десета пък не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането. Това показват данните от редовното независимо изследване от тридесетгодишната програма на „Галъп интернешънъл Болкан“.

Изследването е проведено между 2 и 10 септември, сред 1007 души, по метода „лице в лице“, с таблети. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

Изводът на социолозите е, че обществото ни се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор.

5% от респондентите твърдят, че са ваксинирани с една доза от ваксина срещу коронавирус, а 19,2% – с две дози, като от „Галъп“ уточняват, че тези 19,2% са условно над милион от пълнолетните българи.

Около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани. Друга една пета още не са, но казват, че ще го направят – немалка част от тях вероятно отлагат ваксинацията след прекарано заболяване.

21,5% признават, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират. В по-голямата си част това са хора, които твърдят, че вече са боледували. Показателите показват консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията, затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка. Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените. Може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването, а с безсимптомните случаи това число може да се окаже и по-сериозно.

Хората, които са категорични, че няма да се ваксинират, са предимно млади, като в тази група в по-голяма степен присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата.

„Причините за отказ от ваксиниране подлежат на обсъждане и по-задълбочено изследване. При всички положения обаче, дял от 45% принципен отказ събужда тревога. При това, в отговори от типа „не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам“ съвсем не са изключени и неискрени, социално желателни отговори. След датите на изследването ваксинираните са повече. Но това не променя факта, че делът от около 45% отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване. Междувременно темата вече търпи и частична идеологизация“, сочат социолозите.