БЛС – борбата за постове и апетити към платените длъжности
– Д-р Чобанова, предстои Събор на БЛС. Този път той малко закъснява – мандатът изтече още през юли, а Съборът ще е в средата на септември. Това ни напомня един друг случай…

– Не за първи път Съборът се насрочва за по-късна дата, след изтичане на мандата на ръководството. Хубаво е, че все пак е свикан от сегашното ръководство, защото помним случай, когато се наложи министърът да инициира промени в Закона за съсловните организации на лекарите, за да може да свика отчетно-изборен събор, защото Председателят на БЛС отказа да свика Събора…
Свикването на Събор е доста ангажиращо мероприятие, изисква предварителна организация – дата , място, избор на делегати от регионалните колегии, обобщаване на информацията от всички РЛК в централата на БЛС, справки за платен членски внос по колегии, предложения за изборни длъжности по колегии.
– Като се съобразим и с епидемичната обстановка, закъснението не е толкова фатално, казвате?
– Епидемичната обстановка поставя нови предизвикателства в този процес. В този смисъл приемам, че 2 месеца закъснение не е съществено. Предишният отчетно-изборен събор беше проведен 4 месеца след края на мандата на УС на БЛС.
– Присъствието на ОПЛ в ръководството на БЛС е особено силно. Дали затова, или въпреки това, но вашите проблеми най-силно се дискутират в публичното пространство?
– Всички ние разчитахме много на присъствието на ОПЛ в състава на Управителния съвет на БЛС. Донякъде то осигури по-тесни връзки и взаимодействие между УС на БЛС и УС на НСОПЛБ във връзка с проблемите на ОПЛ като професионална група. За мен обаче не успяхме съществено да променим враждебната нормативна среда, в която работим. Пропуснати бяха много възможности за промени в начина на работа и заплащане.
За съжаление, условията на работа все повече се диктуват еднолично от НЗОК и МЗ (които подготвят промените заедно). Основата на Националния рамков договор – договорното начало – вече е само празна дума, стояща в Закона за здравното осигуряване. Нищо не се договаря. Всички промени, които МЗ и НЗОК искат, се „спускат“ на УС на БЛС за подпис и „съгласуване“, като най-често преди това са обявени по медиите, откъдето УС на БЛС научава, че ще има нов анекс.
Съгласно ЗЗО, анексите към НРД трябва да се приемат по същия ред, по който се приема и самият НРД. Последният, актуален днес НРД е приет през декември 2019 г. и за година и половина вече има 10 публикувани и влезли в сила анекси, нито един от които не е имал преди това преговорен процес, публикуване за обществено обсъждане, гласуване от събор на БЛС – както е регламентирано в ЗЗО и ЗНА.
– Ако някой пожелае, може да обжалва в съда всеки един или всички анекси, изготвени по този начин, и те няма да издържат на прегледа от юристи.
– Да, ако някой пожелае, може да обжалва в съда всеки един или всички анекси, изготвени по този начин, и те няма да издържат в съда,. Винаги се бърза, никога няма време да се огледат детайлите, и затова много от промените не работят и налагат последващи корекции със следващ анекс. Само да напомня, че първият анекс към НРД, приет на 30.12.2019 г, е от 18.02.2020 г – месец и половина след влизане в сила на НРД, приет за 3 години с идеята да има „стабилност“ в здравеопазването.
– Прави впечатление, че БЛС най-често говори за пари, или излиза с някакви протестни писма и позиции по казуси на деня, но почти не сме видели някаква последователна здравна политика, която да гарантита последователност, приемственост, а с това и стабилност?
– Стабилност няма. Напротив – промените, към които трябва да се адаптираме, са ежеседмични. Това включва както противоепидемичните мерки, въведени със заповеди на МЗ (толкова многобройни, че клонят към безкрайност), така и:указанията от местните РЗИ (които често се отличават от общите указания на МЗ) спешната електронизация на здравеопазването с въвеждането на електронни модули, които не са готови да работят и непрекъснато дават грешки, промените в начина на отчитане на дейностите, еднолично от МЗ/НЗОК – въведените промени в плащанията, включително и включването на една амбулаторна процедура за лечение на КОВИД в домашни условия не в наредба на МЗ за основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а в методика, която изобщо не подлежи на договаряне и корекция от страна на БЛС.

Трудностите пред масовата имунизация срещу коронавирусс
– Това изморява и обезверява съсловието.
– Нормативната „каша“ в здравеопазването, заедно с незадоволителната организация за справяне с епидемията на ниво държава, са основните фактори, които доведоха до физическо, психическо и емоционално изчерпване на всички медици в България в последните 18 месеца. Никой от нас не е сигурен утре какво ще хрумне на някой чиновник и дали това, което върши днес, утре ще му бъде заплатено. Все повече колеги ми се обаждат да се консултират с мен как да прекратят договорите си с РЗОК. За мен тази токсична нормативна обстановка не може да се нарече стабилност. За съжаление, въпреки силното представителство на ОПЛ в УС на БЛС през този мандат не успяхме да постигнем нищо съществено в тази посока – напротив, ситуацията се влошава с всеки изминал ден.
– Предстои Събор на БЛС. Нуждае ли се съюза от ново ръководство?
– Аз лично нямам надежда, че новото ръководство да подходи по нов начин към проблемите на лекарите в България. Схемата винаги е една и съща – 2-3 души от УС на БЛС контактуват с „договорните ни партньори“ – НЗОК – и решават какво ще се случва с цялото съсловие. Много по-лесно е да се манипулират 2-3 души, отколкото 15 (целия УС) или пък Събора. И това е с всеки нов УС. Много бързо ръководството на УС на БЛС губи връзка с лекарите и започва да взема решения под влияние на „партньорите“ от НЗОК и МЗ.
– Готвех се да попитам достатъчно автономно ли е в действията и решенията си ръководството на БЛС, но Вие почти отговорихте.
– И след това започва да убеждава лекарското съсловие, че точно това, което искат институциите, е най-доброто за лекарите. Затова и кредитът на доверие на лекарите към ръководството на БЛС е изключително нисък, и БЛС като организация съществува само и единствено благодарение на задължителното по закон членство на всички лекари в тази организация.
– ОПЛ са най-силно представени в ръкводството на Съюза. Защо? Дали лекарите от различните специалности са достатъчно представлявани?
– На огромната част от лекарите им е безразлично кой е на постовете в УС на БЛС. Те не очакват сериозна подкрепа и са приели членския внос към тази организация като неизбежен данък, който трябва да платят, за да могат да работят. Борбата за постове е в една малка група, имаща апетити към платените длъжности в ръководството на БЛС – става въпрос за много добре платени длъжности.

Нямам надежда, че новото ръководство на БЛС ще промени каквото и да е
– Макар и банална, фразата „нищо ново под слънцето“ е в сила?
– Съдейки по опита ми в тази организация, най-вероятно новото ръководство на БЛС вече е ясно на който трябва, длъжностите са разпределени, обещанията са дадени, кворумът е осигурен, гласовете на избирателите са разпределени и остава само съборът да легализира всичко това. Нищо по-различно от политическите избори в страната ни.
– Какво оценка бихте дала за работата на сегашното ръководство – с какво се справи и с какво не?
– Имам наблюдения за работата на сегашното ръковоство като редовен член на БЛС и като ОПЛ. Мога да коментирам само това, което познавам добре. Не зная дали по отношение на останалите сектори на здравеопазването това ръководство се е справило с проблемите, но за ОПЛ няма съществено движение по основните проблеми – 24-часовото разположение, административния тормоз от страна на „договорните партньори“, лимитите и необходимостта да заплащаме от собствените си приходи направленията, които сме дали на пациентите за решаване на техните здравни проблеми, нормативните противоречия и неуредици, своеволното тълкуване на различните норми от чиновниците, липсата на уважение към труда и експертността на общопрактикуващите лекари, негативната медийна среда…
Разбира се, има и някои успешни ходове – заслуга на сегашното ръководство е осигуряването на компенсаторни плащания при епидемична обстановка, когато плановата дейност е лимитирана – това осигури оцеляването на лечебните заведения в периода на кризата. Договорени бяха и плащания „за работа на първа линия“, които също помогнаха на лечебните заведения. Със сметките в бюджета на НЗОК също се справиха добре.
Но като цяло проблемите на лекарите не намериха своето решение. Напротив – задълбочават се. И това, в съчетание с физическото, психическото и емоционалното изтощение на работещите лекари, напредналата възраст, липсата на млади колеги, които да останат да работят в България – всичко това ще доведе в близките години до сериозен дефицит на всякакви лекари, не само на отделни специалности. Ние вече виждаме това. Средната възраст на общопрактикуващите лекари в страната е вече около 58-60 години. Колко още ще можем да работим в полза на хората?
– С какво бихте препоръчала да се заеме евентуално едно ново ръководство, за да защити интересите на гилдията? Какви са очакванията ви?
– Нямам очаквания. Новото ръководство ще бъде също така дирижирано, както и предишните. То ще свърши точно определени задачи, които вече са зададени и вече е обещано изпълнението им. Гилдията за УС на БЛС е това, което е народът за депутатите – тя е необходима, за да се качат определени хора на определени постове. Още на първото заседание на всеки нов УС гилдията вече е забравена…
– Прави ли достатъчно БЛС според Вас по въпроса с кадрите – да ги задържи в страната?
– Кадрите би трябвало да бъдат държавна политика. От години държавата не работи, за да осигури кадри за бъдещето. Завършилите лекари започват специализация при унизителни условия и само чакат да вземат дипломата за специалност, за да напуснат страната, която не уважава техния труд и знания. Оставащите тук са единици, и повечето започват работа към фармацевтичните фирми.
– Вероятно имате какво са споделите по този въпрос?
– За да останат тук да ни лекуват в бъдеще младите лекари, трябва да се променят много неща: Наредбата за специализация в момента е на практика неизпълнима за един работещ общопрактикуващ лекар. Колегите, специализиращи в болниците, са недоволни от отношението към тях, от обучението, от заплащането; заплащането трябва да се повиши в пъти за всички медици, работещи у нас.
Не може преглед при лекар със специалност да е на цената на вход в обществена тоалетна. После искаме да ни уважават пациентите. Няма как да стане.
– Трябва да се промени и отношението на обществото и медиите към лекарите, не мислите ли?
– Това е най-болното място на нашето общество и най-трудно ще се излекува.
Все още помня, когато започвах работа, една чистачка в Завода за електроди ми казваше „Докторче, не ме учи какво да правя. Пиши ми един болничен, че си имам работа да върша“. Чистачката тогава вземаше 350 лв заплата, а аз – 110 лв като млад доктор. Това в нормална страна няма как дори да го помислят!

МЗ показа, че не желае да се съобразява с мнението на лекарите
– Промяната я няма?
– Много неща се промениха в последните 30 години, но отношението на обществото като цяло към лекарите като цяло си стои същото.
Не щем съвети, ядем и пием без мярка, четем и се самолекуваме по интернет и по препоръка на комшии и познати, купуваме си лекарства в аптеката без рецепта, а когато нещата станат критични, сме недоволни от лекаря, който не може да ни върне здравето обратно. Това отношение изисква много енергия, за да бъде преодоляно, и е плод на държавната политика от години.
Вече берем плодовете на тази политика. И все по-малко ще стават лекарите, които ще ни лекуват, за съжаление.
– Благодаря Ви за обстойните отговори, д-р Чобанова! Оставам с надеждата, че докато има лекари като Вас, не всичко е загубено.
П. Панайотова

Д-р Виктория Чобанова е завършила медицина в Медицинска Академия – София през 1991 година. През 1998 година защититава специалност Вътрешни болести, а през 2007 година и магистърска степен по Обща медицина. През 2017 година защититава професионална квалификация „Ултразвукова диагностика“ – II ниво. Има разнообразни интереси в областта на медицината – превенция и профилактика, хронични незаразни заболявания, алергични заболявания, психични заболявания и други. Посещава ежегодно научни симпозиуми, конференции и конгреси. От 2008 до 2013 година е била Секретар на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Активен участник в преговорите на НСОПЛБ и БЛС с НЗОК за условията на оказване на медицинска помощ, регламентирани в НРД и в наредби, за което е наградена с почетния знак „Най-активен член на НСОПЛБ“ за 2009 г. От 2012 до 2015 година е член на УС на Регионалната лекарска колегия в София област, а от 2015 до 2018 година – за член на УС на Български лекарски съюз. За активна дейност през 2014 година е удостоена с почетния знак „Лекар на годината“ за София област.